Учене за природата сред природата е фокусът на образователните природозащитни лагери за младежи

Учене за природата сред природата беше фокусът на образователните природозащитни лагери за младежи (15 - 18 г.) от района на Тополовград и Свиленград, проведени в два уикенда на октомври и ноември край село Орешник в планината Сакар, съобщиха организаторите от Българска фондация Биоразнообразие.

Те споделят, че за повечето младежи това е първа екологична инициатива, в която участват. А сега чрез преходи, лекции и гражданска наука видяха на практика как се проучват различните видове организми и как се отразяват глобалните промени на климата върху биоразнообразието и човешкия живот. Лагерите имаха за цел да поставят основите на екологията и природозащитата и да представят възможностите на гражданската наука. Те бяха реализирани с подкрепата на програма "Младежи за околна среда“ на Министерството на околната среда и водите чрез възлагане от РИОСВ Хасково.

Образователното съдържание беше съобразено със сезона и включваше теренни излети с експерти в следните области: растения, бозайници, птици, гъби. В есенните дни бяха разпознавани видове дървета по листата и кората им (напр. дъб, ясен, клен, бор), видени бяха някои от цъфтящите представители в гората като есенния минзухар и регистрирани няколко находища на орхидеята есенен спиралник (Spiranthes spiralis) – единствената орхидея в българската природа, която цъфти през есента и все още зелените й стъбла се отличават сред околните пожълтели треви.

Младежите научиха, че бозайниците трудно се наблюдават директно, особено ако сме в голяма група, но по следите, които оставят - стъпки, екскременти, козина, се убедиха, че тук се срещат лисици, сърни, вълк, чакал, заек и др. Птиците наблюдаваха с бинокли и зрителни тръби, но и ги разпознаваха по полет, силует и звук.

По време на лагера бе установен нов вид гъба за Сакар - Scleroderma polyrhizum. Това е вид, който няма стопанско значение за хората и вероятно поради това не е достатъчно проучен. За децата бе любопитно да научат, че плодното тяло е само една част от гъбите, а някои гъби - като дърворазяждащата гъба обикновена пънчушка, заемат огромни площи от няколко хектара.

Дневните познавателни маршрути включваха посещение на защитени и интересни местности - защитена местност “Черните скали", долмените край село Сакарци, местност “Големият здравец".

Екипът на БФБ представи връзките между организмите и средата, екологичните изисквания на видовете и ползванията на природните ресурси. Специално внимание бе обърнато на особеностите на карстовите райони, намаляващите водни ресурси - пресъхнали чешми и микроязовирчета и извори, вследствие на което страдат хората, фермерите, но и дивите видове, които намират убежище във влажните разливи като тритони, бумки, черни щъркели. Гражданската наука набира все по-голяма популярност в България, затова бе важно да се покажат възможностите й на младите хора - специализираните групи в социалните мрежи, където от български специалисти дават информация за растения, влечуги или гъби. Чрез различните приложения вече се събират голям брой данни за науката - напр. в българското приложение SMART BIRDS или в приложението на National Geographic - INaturalist.

Надеждата на организаторите е, че сред тези млади хора ще се появят бъдещите природозащитници, а всички тези 30 участника по-добре ще познават природата на своя роден край и вече ще имат по-различно отношение към срещаните видове и към посещенията сред природата.