Според източници на "Монитор" едни от най-добрите джебчийски школи били в циганското гето на горнооряховския кв. "Калтинец" и в Севлиево. Родителите, желаещи децата им да се обучават за улични крадли там, плащат такса като в истински частен ВУЗ, като цените достигали 4-цифрени суми.
Обучението се провеждало на закрито, зад високите каменни зидове стените на някоя от лъскавите къщи на ромските богаташи. Бъдещите крадли трябвало да успеят да измъкнат портмоне от дамска чанта, поставена на различна височина, без чантата да трепне. Друга от дисциплините за трениране на ловкостта им пък е вадене на портмоне от мъжко сако, закачено на височина над 1 метър. Крадлата трябвало да се приближи до сакото, да бръкне вътре и да измъкне парите без дрехата да помръдне. За всяко некачествено изпълнение, ученичките получавали солидна порция шамари. Освен възпитателен ефект плесниците трябвало да бъдат оттренирани от бъдещите крадли и за да не ги смущават по-късно когато започнат да ги получат от полицаите на улицата. Тренировките "на сухо" завършвали с изпит в реално време и обстановка. Джебчийките трябвало да покажат наученото вече не върху макети, а върху реални хора, които трябвало да станат техните бъдещи жертви. Крадлите от Горна Оряховица провеждали "изпитите" по улиците в центъра на съседно Велико Търново, а тези от Севлиево въобще не се притеснявали да действат и на свой терен. Тяхното любимо място за демонстриране на сръчността и уменията бил мостът на входа на града. За сръчността на малките крадли разказва търновецът Руслан, който от няколко години работи и живее в Севлиево.
"Прибирах се от работа и вървях по моста. Около мене се завъртяха някакви деца, бутнаха се в мене, засмяха се и се отдалечиха. Когато вече почти бях минал моста чух, че някой ме вика по име. Един възрастен циганин, мой познат, ми махаше с ръка. Като се върнах той протегна ръка напред и ме попита: "Това не е ли твое?" Замръзнах. В ръка той държеше портфейла ми, а в него беше заплатата, която бях взел същия ден. Попипах се по задния джоб на дънките, където трябваше да бъдат парите. Той беше празен. "Вземай го, ти си наш човек. Гледай тука през следващите 2-3 дни да вървиш с ръце в джобовете и да си отваряш очите на четири. Малките имат изпити", посъветва ме циганинът, засмя се и си тръгна. След това като поразпитах разбрах, че в града имало някакво семейство, което обучавало малки момичета за джебчийки", разказва Руслан.