Ултрамаратонецът Краси Георгиев: Най-тежкото беше, че нямах лично пространство в "стъклената клетка"
Според мен най-тежкото беше това, че нямах лично пространство. Не съм спирал да си мисля неща, защото ти вътре си сам със себе си, само с главата си. Нямаш книга, не можеш да пишеш, не можеш да слушаш музика, не можеш да правиш абсолютно нищо, така че ти си сам с главата си вътре. Това каза за "Фокус" ултрамаратонецът Краси Георгиев след социалния експеримент "стъклената клетка".
По думите му стресът е започнал от самото начало, от първите дни, в които организма се напасне с това какво става вътре, защото ти знаеш, че влизаш и ще живееш 15 дни в една кибритена кутийка, не знаеш какво да очакваш.
"Никога не съм бил в такава ситуация. И много бързо трябва човек да се адаптира с това какво ще прави вътре, как ще го прави, как ще издържи 15 дни. И това си е един така, то си е стрес. И оттам нататък вече, като започнаха да се натрупват дните – недоспиване, както казах личното пространство го нямах, което на мен ми е много важно, както на всеки, предполагам, и неща, които преди си ги вземал за даденост, вече ги няма. И ти трябва да напаснеш така главата си, за да можеш да издържиш тези 15 дни почти на място. Седейки на място, цяла София, цяла България те гледа, защото аз имах камери постоянно вътре, и това е нещо, с което човек няма как да свикне", допълни ултрамаратонецът.