Това означава, че живеещите в Дупница, които успеят да намерят заетост в столицата, могат да кандидатстват за помощта в бюрото по труда. За да получат финансова подкрепа обаче, те трябва да са регистрирани на трудовата борса и да имат вече сключен безсрочен трудов договор. Схемата за подкрепа на мобилните работници стартира пилотно през миналата година. Едва 13 души са се възползвали държавната помощ за наем и ясла.

За да популяризират схемата, от Агенцията по заетостта (АЗ) започват разяснителна кампания сред регистрираните безработни. "Целта е да стимулираме хората да търсят заетост и в други краища на страната. Хората трябва да разберат, че мобилността е важна", обясниха от АЗ.

По данни на синдикатите половин милион българи пътуват до офиса всеки ден.

Най-много мобилни работници има в София, Стара Загора, Варна, Пловдив, Бургас и Ловеч. 

Според проучванията препитание в друг град или село търсят предимно мъже между 30 г. и 55 г. В последните години обаче броят на дамите, които търсят препитание в друго населено място, се увеличава. 2/3 от пътуващите служители са със средно образование и богат трудов опит. 25% от мобилните работници са висшисти, повечето от които са жени. Вътрешните мигранти се трудят в сферата на преработващата промишленост, производството, търговията, строителството и транспорта.
Социалното министерство вече осигури работа на други 1066 души от 14 общини в рекордно висока безработица в Северозападна България. 925 от тях са заети от общинската администрация като озеленители, метачи и строители. Осен за общината те ще могат да работят почасово и за жителите на населеното място. Така пенсионерите ще могат да ги наемат за цепене на дърва или дребни ремонти. Дали и колко ще струва почасовата работа на "общинските" работници ще решават кметовете.