Васко Кеца: Искам да осиновя дете, но не мога!

Един от наю-любимите изпълнители на България Васил Найденов даде интервю за "Монитор". Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. в София. Завършва естрадния отдел на Музикалната академия, специалност “Пиано". Пианист е на "Златни струни", а в периода 1976-78 г. е вокал на "Диана експрес", с които записва шлагера "Синева". За кратко е вокал на група "Тангра". Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели първа награда на “Златният Орфей", а песента от филма “Адаптация" е обявена за “Мелодия на годината":

- Г-н Найденов, каква е равносметката ви за отминалата 2018 година?

- Никога не съм имал счетоводни качества и никога не си правя равносметка на края на годината. В това отношение съм хаотичен. Годината беше добра, поне в професионален план. Имах изключително много работа. Може би не трябваше чак толкова много да пътувам. Ние нямаме право в т. нар. соцдържави и по-скоро в България да си позволяваме това, което правят по-известните артисти по света. Ние за съжаление нямаме този мащаб на работа, а и много хора се грижиха през годините да пътуваме само в България. Определено имахме спънки да ходим в чужбина. Сега младите имат шанс да показват какво могат по интернет и евентуално да бъдат купени от някого. Стига този човек да ги харесва не толкова стилово, а материално. Нашата професия е свързана с пари, и то никак не са малко тези пари. Това е един от доходоносните бизнеси по света. И, общо взето, без да обобщавам, младите нямат тази възможност да пътуват. Не звучи добре, като го казвам, но не са толкова търсени, както част от нашето поколение. 

- На какво се дължи това според вас?

 - Всяко нещо в природата си има някакъв баланс и човек не може да надскочи нито мястото, на което се е родил, нито манталитета.... Трябва да имаш звездичка над теб, както казва Богдана (б. а. - Карадочева). Това е изключително важно. Не е само до талант или харесване, просто звездите така се събират, че имаш повече шанс. Това, което ми се случва през последните години, определено никога не съм го предвиждал, провокирал... Снимам видеоклипове, въртят ме непрекъснато по телевизии и радио. Вече трето или четвърто поколение, натискайки интернет, виждат всичко. Въпреки че медиите сте силни и сте една от властите, по някакъв начин интернет завладя ситуацията и те може да са чували от бабите и майките си, но когато натиснат копчето и те видят – има шанс да те харесат и да станат част от публиката ти.

През последните години работя с най-богатите хора в България. Някои от тях са ми и приятели и винаги ще могат да ме спонсорират, но става дума за квота българска музика. Интересно е, че в България нямаме квота за българска музика. Не че като го кажа ще почна да се въртя много повече, защото оттук нагоре няма накъде да отивам повече по отношение на работа – е, като хонорар би могло (б. а. - смее се), но трябва да си в по-голяма държава. Нито като гледаемост и търсене. Аз не ходя по сутрешни блокове, не готвя, не пера, не ходя в музикални предавания и т. н. 

- Защо? 

- Отказвам непрекъснато, защото много от тях не ни питат какво правим, а се занимават с личния ни живот, с интриги и клюки. А всъщност всеки един от нас, или аз поне, бих искал да ме запитат каква музика от филм съм направил, каква нова песен ...

 - Подготвяте ли нещо ново за феновете си?

- Разчитам на случайността. Преди един месец Стефан Димитров направи музика към нов игрален филм на Иван Ничев. Текстът е на Иван Денев и Сашо Петров. На мен ми хареса този текст и го изпях. Не съм много доволен все още от аранжимента. Може би това е една от причините още да го бавя. Имаме традиция. Това е вече третият филм, в който аз пея музика към филм на проф. Ничев. Дано да има съдбата на "След края на света“, примерно. Тези песни хората ги харесват.

- По традиция в новогодишната нощ сте на сцена. Така ли ще е и този път? 

- Всеки ден съм на работа. И снощи бях, и днес съм. На Нова година съм в Златни пясъци. 

- През годините неведнъж ви се е налагало да излезете в една вечер на няколко сцени. Сигурно имате много забавни случки. 

- Колкото искате. Всичко ми се е случвало на сцена и не само на Нова година. Примерно преди две години пяхме в Бургас и стана така, че пътувах един ден преди екипа ми. От Сливен нататък имаше страхотен проблем, едва пътувахме. Почти в последния момент пристигнаха групата и озвучаването, хората вече влизаха с официални тоалети и трябваше да се реди звукът, не можахме да направим проба. Но бяхме щастливи, че сме живи и здрави, защото наистина беше изключително трудно пътуване, с обърнати коли по пътя, никой не знаеше кога ще се разчисти. На сцената ми се е случвало да бъда с разкопчан цип, да ми се скъса ципът... Партийният дом се запали преди години от машината за пушек, докато пея, и пердето половината изгоря. Арестуваха момчето, което отговаряше за това. Всичко се е случвало. При нас е най-голям проблемът със звука. Затова Митко Щерев ме е учил, а и не само той, че трябва да се прави звук. Учудва ме, че най-младите, с малки изключения, не обръщат внимание на това. Затова много хора се принуждават да пеят на пълен плейбек. 

- На 1 януари имате имен ден. Имате ли специални планове за празника? 

- Нямам специални планове, защото съм от тези българи, които като много малки сме го празнували на 14 януари, по стария календар. За мен тогава беше празник, защото на 14-и имаше как да го празнуваш. Сега двата празника се сливат. Обикновено работя след 12 или малко преди 12 ч., за да обявя настъпването на новата година. Тогава настъпва Васильовден. И като свърша работа, идват хората, казват наздраве, но... Малко сме ощетени по отношение на имен ден Васильовците. 

- Какво си пожелавате за следващата година? 

- Пожелавам си първо здраве. Пожелавам здраве и на всички около мен - и близки, и по-далечни. Това е най-важното, да можем да осъществим това, което бихме искали. Пожелавам си да не се нервирам толкова за щяло и нещяло. И да гледаме по-мащабно на нещата, защото не трябва да сме прекалено емоционални. Аз съм емоционален човек, няма как иначе. Виждам примери около мен на талантливи хора, при които на сцената няма емоция. Обикновено такива хора са много пресметливи, много оправни, знаят как да се продават, колко ротации да имат. Аз се майтапя, че обикновено такива хора имат космическа ротация (б. а. - смее се) . Какво от това, че имаш космическа ротация, като след три години хората няма да я пеят тази песен. Няма да споменавам имена, но никога няма да забравя как влизам при един отговорен човек – вътре българското и европейското знаме, събрали са се много лекари, отишли при баш шефа... В момента, в който имах нужда да посетя този човек, той ме посрещна и ... Не мога да си позволя да го кажа буквално, но ми вика: "Ех, колко време съм правил любов на тази твоя песен "Телефонна любов“. Така че човек трябва да е правил и любов, трябва и да е страдал, човек трябва да е обичал, трябва да е имал всякакви ситуации и когато чуе дадена песен, да си каже: "А, това се отнася за мен, аз съм главният герой“. Тогава можеш да разчиташ, че такава песен може да оцелее. 

- Много работите и пътувате. Предполагам ви остава малко свободно време, но когато имате такова – с какво обичате да се занимавате? 

- Ами занимавам се с глупости, общо взето. Примерно, имам папагали и нова клетка за тях, която ми подари една моя приятелка. Имам и котки. Преди два дни избяга едната и накрая я намерихме под стълбището. Имам и много цветя, за които да се грижа, най-различни. По едно време имах над 100 кактуса. Занимавам се и с вечни строежи. Купих преди време съседния апартамент и ако нямам занимание - 100 на 100 трябва се занимавам с този проблем. Но човек трябва да прави нещо абсолютно различно. А и трябва да дружи с хора, не само с тези от своята гилдия. През няколко дни се запознавам с най-различни хора, с различен интелект и емоции. Ние сме задължени на тези хора, защото идват с много любов и признание. Грехота е, ако кажа, че не съм щастлив човек и че хората не ме обичат. Звучи много нескромно, но е точно така. Това е най-важното – по-важно от музикални критици, редактори, радиа и телевизии, вестници, жълти преси и т. н. Емил (б. а. - Димитров) много правилно го е изпял това с любовта на хората, не на всеки му се случва. 

- Наскоро се появи информация, че искате да осиновите дете. Така ли е? 

- Никога не съм казвал такова нещо. Нямам нищо против да осиновя, даже онзи ден мислих да осиновя една котка по пътя. Преди години, когато беше жива моята леля, бяха написали, че съм болен от СПИН, което беше много страшна история. Бяха плеснали на първа страница, че съм признал, че съм болен, което е абсолютна глупост. Леля ми изключително много се притесни.

Аз не мога да осиновя дете. Бих го направил с голямо удоволствие, и то не едно, а много деца. Но аз самият не мога да се отгледам. Вкъщи се задържам много малко и е пълен безпорядък. Моите строежи са по 12-15 години. Готов съм за "Гинес“. А за едно дете, да го създадеш или осиновиш, трябват грижи. Ти трябва да имаш възможности и време. Дълго време ми предлагаха да вляза и в парламента. Как да стане? Аз трябва да спра да пътувам. Багажите и куфарите са ми от едната страна неразопаковани и съм винаги готов, вече сме като изтребители. Събираш дрехите и тръгваш.

Живеем цял живот на колела. Като се прибера вкъщи, колкото и да имам проблеми, се чувствам много добре. Дори да идват рано сутрин майстори и да ми тровят нервите. Стига да знам, че не съм по хотели. Може да звучи странно, но аз си нося две огромни възглавници по хотелите. Никога не съм го казвал и е много тъпо, но съм свикнал да спя с тези възглавници. Така че как да осиновиш дете? Това дете ще го помъкнеш с теб ли? Не бих си позволил да причиня това нещо на дете. Това е реалното положение.