Веселин Халачев: Узбеките искат да работят с България, но нас ни няма

Българската външна политика по отношение на Узбекистан почти липсва, както дипломатическа, така и икономическа. Узбеките искат да работят с България, но нас ни няма. Това каза Веселин Халачев – председател на Обединени бизнес клубове и на Българо-Узбекска търговска камара, в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Узбекистан има 37 милиона души население и прираст от 900 000 души годишно. 93% от населението е мюсюлманско, но страната е демократична.

Узбекистан вече е лидер на целия средноазиатски пазар. "През Узбекистан нашият бизнес може да достъпи Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и можем да се доберем до пазар от порядъка на 100-120 милиона души. Това е страна, отворена към Европа, абсолютно обявила и защитаваща своята независимост. Тя не заема ничия позиция. Тук бих искал да кажа и на нашите политици да не се притесняват. Да, това е страна от бившия Съветски съюз, но от 31 години вече има независимост и е тотално неутрална. Тя никога не заема позицията на Русия“, подчерта Веселин Халачев.

Узбеките имат желание да работят с България, тъй като двете страни имат близък манталитет. "Това е една много спокойна, много мирна държава“, допълни председателят на Българо-Узбекска търговска камара.

По думите му в момента Узбекистан е много интересна за европейските инвеститори държава. "Представете си България в 90-те години, с много свободни ниши, само че без мутри, без бандити“, направи аналог той.

Най-силно Узбекистан е развит в земеделието и селското стопанство и именно там могат да се развият силни двустранни партньорства, смята Веселин Халачев. Страната произвежда много плодове, зеленчуци, ядки. "В областта на хранително-вкусовата промишленост можем да си партнираме, защото при тях цените са твърде ниски. Ние можем да развиваме консервно производство. Там също е интересно да се произвежда, да се правят инвестиции и производство. Те имат невероятно насърчителна политика към това. Ако си производител в Узбекистан, държавата моментално ти поема 70% от транспортните разходи, ако изнасяш за Европа. Дава субсидии и възможност да не плащаш наеми от 1 до 5 години, предоставя помещение, което е оборудвано и инвеститорът трябва само да си донесе машините и да ги включи, а не както нашите икономически зони – само на земя“, обясни той.

Узбекистан е лидер в добива на мед, злато и редки метали като ванадий и молибден, допълни Халачев.

България може да направи български обучителни центрове в Узбекистан, в които да бъдат обучавани дефицитни кадри за българския пазар, заяви председателят на Българо-Узбекска търговска камара. По този начин Германия вече обучава медицински сестри за своята здравна система. "Обученията могат да бъдат и онлайн. Това вече съм го изговорил с техните министри на труда и на образованието“, допълни той.

Повечето от визитите в Узбекистан, които Веселин Халачев води, са заедно с представители на бизнеса от България. "Правим различни срещи на най-високо ниво – срещаме се с министри, с представители на големия, малкия и средния бизнес. Но за тях е изключително важно, когато ходят бизнес делегации, в тях да присъства и представител на държавата. Те изключително много уважават държавните институции и държат да има представители на държавни институции, когато се водят преговори. Ние с огромни мъки успяваме да постигнем по нещо и това е благодарение на дългогодишните контакти, които съм направил с много труд, постепенно и без подкрепата на нашата държава“, подчерта той.