Владимир Тодоров: Пътищата ни са все така лоши, законодателството ни също е неадекватно

Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

34-годишен шофьор на такси загина в събота вечерта след побой в столичния квартал "Разсадника“, а по-късно негови колеги блокираха столични булеварди с искане за разследване на убийството. Всичко се случило след засичане на пътя. За трагедията вече е задържан 23-годишен мъж, на когото по-късно бе повдигнато обвинение. А поредна тежка катастрофа взе 3 жертви. Трима младежи футболисти загинаха при тежка катастрофа край Дулово. В катастрофиралия автомобил са пътували общо петима, като причината за инцидента е, че шофьорът изпуска завой и преобръща колата няколко пъти. Инцидентите наистина са ежедневие и сякаш стават все по-чести. Темата ще коментираме в следващите минути с Владимир Тодоров – председател на Българската асоциация на пострадалите при пътнотранспортни произшествия. Г-н Тодоров, какво е вашето обяснение за тежките инциденти? Защо културата на пътя липсва?

Ние продължаваме по една спирала, по която нищо не се е променило в обществените отношения, в нагласите, във всичките сфери, които касаят пътната безопасност. Пътищата ни са все така лоши, недобре маркирани, с дупки, с места, където става аквапланинг. Законодателството ни също е неадекватно, нямаме добре подготвени водачи, санкционната политика на държавата е архаична. Нямаме камери, които да засичат скоростта. Така че всички тези проблеми, които съществуват от около 10-12 години, ние НПО секторът ги поставяме на дневен ред, вие, медиите, ги комуникирате, но промяна няма във всички тези съществуващи проблеми.

Защо според вас?

Защото в крайна сметка политическата класа неглижира този проблем. Имаме някакви такива проблясъци когато нещо се случва, в смисъл случва се някаква голяма катастрофа, някаква трагедия. Дават се добри предложения, но те остават само в пространството без да намерят законово приложение, и без в крайна сметка да има национална единна политика, която да реши този въпрос. А между другото, това е един от лесните за решаване въпроси, защото ние не трябва да измисляме топлата вода, има много добри и европейски, и световни практики как нещата в рамките на 2-3 до 4 години са се нормализирали, няма такива ексцесии по пътищата.

Имаме Държавна агенция за пътна безопасност, нали така?

Да, тя беше създадена с една добра идея.

Но как функционира тя всъщност, функционира ли изобщо правилно?

Тази агенция, за съжаление, не функционира правилно. Там има хора, които разбират, професионалисти, но тя е с орязани правомощия. Тя е по-скоро някакъв консултативен орган. Тя трябва да бъде обединяващо звено между всички институции и общини, трябва да има водеща роля и да дава, да бъде пряко подчинена на министър-председателя, и да дава решения, да дава предложения, които след това стават решения.

Споменахте за добрите практики от други държави в Европейския съюз. Какви, според вас, добри практики можем да заимствани от други страни и да бъдат бързо приложени и у нас?

Ами ето сега темата с алкохола и наркотиците е много актуална. Да кажем, че в 2016 година се законодателството по отношение на санкционната политика и дотогава основно се предвиждало пробация за пияните шофьори, след което обаче това е заменено с условни присъди. Условната присъда обаче като санкция уж е по-високо в степента на наказанията, но реално тя е по-безболезнена. Защото пробацията може да стигне до 300 часа обществено-полезен труд. Ние от 7-8 години предлагаме конфискуване на автомобила на пияни и дрогиране водачи независимо чия собственост е той – нещо, което ще има много силен ефект и ще ограничи пияните и дрогираните. Само че тези предложения не се променят от законодателите.

Не можем да сложим полицаи на всеки ъгъл. Думите са на министър Демерджиев, служебният министър на вътрешните работи, във връзка с починалия таксиметров шофьор и вече задържания извършител. Много по-лошото тук в случая е, че всъщност, г-н Тодоров, вие знаете, тези двамата са имали предишни криминални регистрации. Това е доста притеснително. Защо у нас се действа по този начин? Сякаш вървим назад, а не напред.

Тук вече излизаме извън сферата на пътнотранспортната безопасност. Всъщност, тук говорим за една агресия, която проявлението на пътя само едно от проявленията. Ние имаме действия в училище, виждаме как се бият ученици помежду си, имаме агресия в семейството, домашно насилие, имаме агресия по стадионите и след мачовете. Всичко това говори, че не функционират правилно тези отношения, които трябва да регулират. И тук проблемът не е само в държавата, тук проблемът е, че ако щете една част от нашето общество си обучава децата и оставяло децата на бабите и дядовците, те са по гурбети, по чужбини. Една част от обществото събота и неделя вместо да са със семейството си, родителите работят. И всички тези неща неминуемо дават отражение. Защото неслучайно на Запад събота и неделя всички магазини, които продават, големите супермаркети са затворени, за да могат там продавачките да си бъдат в семейството. Такива уж дребни неща, но в крайна сметка те възпитават цели поколения, които са не толкова образованите, не толкова скрепени в едни ценности. И всички тези неща, когато се пропуснат, те след това няма как да се наваксат, и ние виждаме наистина агресия. Виждаме, разбира се, чувство на безнаказаност, което шества по нашите улици. Дребните нарушения не се санкционират и рано или късно стават такива инциденти.

Какви искания има вашата организация и ще настоявате за тях при съставяне на един нов парламент?



Ще имаме конкретни предложения, които са свързани с облекчаване процедурите за връчване на наказателни постановления, промяна на тези правила от 60-те години, които все още действат, обединяване системите на камерите на тол системата с камерите на "Пътна полиция“, защото това веднага ще намали скоростта, средната скорост в държавата. Ще искаме младите водачи да има системи, които да контролират даването на часове, за да могат те реално да се обучават и системата да не произвежда, ето, вие споменахте за загиналите футболисти в Силистренско. Всъщност, проблемът с обучението на младите водачи е много сериозен. Часовете не се дават, формално се обучават тези хора, а всъщност това е много важно обучение. Така че имаме много конкретни неща, които надяваме се този парламент да стигне до решаването на тези въпроси.