Владимир Владимиров, ПРОФОН: Трябва да убедим българската общественост, че за музиката се плаща

Владимир Владимиров, изпълнителният директор на ПРОФОН, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Г-н Владимиров, какво ви коства, за да стигнете от БДЖ до ПРОФОН? Нека така да започнем нашия разговор.

Аз никога не съм очаквал, че ще стигна от БДЖ до ПРОФОН – това са съвършено различни индустрии, но след като вече не работех за БДЖ преминах през няколко различни предизвикателства, и се появи изведнъж възможността за ПРОФОН, където минах през една цяла поредица от интервюта, което ми даде възможност от една страна да се запозная с организация, от друга страна, да се запозная с хората. И ето – озовах се в ПРОФОН.

Вече половин месец вие сте начело на ПРОФОН. В какво състояние заварихте дружеството?

Смятам, че дружеството е в добро състояние. През последните години са свършени доста неща. Увеличил се е броят на потребителите, които ползват услугите на ПРОФОН и ползват лицензирана музика. Така че ПРОФОН е в добро състояние, екипът е добър. Но разбира се, трябва да се попълни, защото целите, които си поставяме оттук нататък са доста високи.

Да се попълни – с какви кадри? С какво имате предвид?

В някои звена просто трябва да добавим, да подсилим екипа с още хора, тъй като искаме да разширим дейността, и главно в сферата на това да убедим българската общественост, че за музиката трябва да се плаща. В този смисъл екипът, който се занимава с лицензирането и продажбите на тези лицензии, трябва да бъде подсилен.

За какво ще работите вие? Какви са вашите перспективи?

Най-важното нещо, което искаме да направим, е да убедим българската общественост, че за творчеството, за музиката трябва да се плаща, тъй като зад този продукт седят много усилия, много труд, много средства, и той не може да бъде безплатен, ако искаме да продължава да се развива. Все още сред българската общественост някак си има усещането, че музиката е нещо, което може да се ползва безплатно, но това няма как да се получи. Просто трябва да се плаща, за да може българската музика в България да се развива и да повишава стандарта.

Това е така, както казвате, обаче как да се случи? Как да убедим българина да си плати, за да слуша музика?

Това не е процес, който може да се случи от днес за утре, това е един малко по-дълъг процес, който ние ще разчетем във времето и ще направим – ето, сега моето участие е една възможност аз да говоря в ефир, хората да разберат значението на музиката. Но ние ще организираме една по-дългосрочна кампания, с която ще се опитаме да водим разговори, да рекламираме това, което правим, да убеждаваме обществеността какво всъщност е музиката за българската икономика, за самите тях и защо трябва да е плаща за нея.

Ако това е може би един от проблемите, набелязахте ли други, върху които ще се съсредоточите във времето?

Ние имаме много добър обхват на продажбата на лицензии в медиите, в радиата, в телевизиите. Но основният в момента ще бъде да разширим това в публичното изпълнение, в хотелите, ресторантите, заведенията, спортните зали, шопинг центровете, където се ползва музиката. И това е една по-дългосрочна цел, тъй като в България има много обекти, които не са обхванати от тази лицензионна услуга, която ние предлагаме.

Кои са те?

Ами много са обекти. От всичките тези една част са обхванати, другите не са обхванати. Ние просто ще насочим усилията си в тази посока.

И нека сега да си поговорим, г-н Владимиров, затова как музиката влияе върху икономиката на страната ни.

Музиката влияе върху икономиката на страната директно и косвено. Музиката в голяма степен запълва част от свободното време на българина. Това е част от индустрията, свързана с използването на свободното време. Концертите събират много хора – залите се пълнят, площадите се пълнят. Тя е част от забавлението на гражданите, част от пълноценното използване на свободното време, и там също се създава материален продукт. От друга страна, музиката влияе косвено върху бизнеса, тъй като представете си вашето радио без музика, телевизията без музика, реклами без музика. В магазините също се чува музика. Тоест, музиката по някакъв начин създава настроение, тя стимулира продажбите, подпомага развитието на бизнеса, на определени видове бизнеси, и по този начин стимулира като цяло икономиката на страната. И затова си заслужава да се инвестира в музика.

Да, всеки труд неминуемо трябва да бъде заплатен. По какъв начин вие ще борите за справедливост и коректност прямо музикантите в страната ни?

Ние ще се борим като първо, тази кампания, за която говоря, се опитваме да я реализираме и да променим съзнанието на българските граждани, че това е един стойностен продукт, за който трябва да се плаща, и второ, като водим диалог с всеки един от потребителите. Лесно е да се прецени каква инвестиция е необходима в създаването на музика, и ние ще търсим тази възвращаемост. Затова ще бъдем много диалогични и ще се опитаме да обясним на всички ползватели. А ПРОФОН се занимава не с индивидуалния ползвател, а с бизнес организациите, които ползват музика. На тях ще обясним, че когато те ползват музиката, това подпомага техния бизнес и ние трябва да бъдем възмездени. Не ние, а продуцентите и изпълнителите. Още повече, че тарифите, които ПРОФОН прилага, не са кой знае колко високи и са абсолютно посилни за всяка една бизнес организация.

Колко е една тарифа? Можем ли да дадем пример?

Да кажем, че един ресторант или един хотел плаща годишно около 400 лева.

Годишно?

400 лева годишно, което е една съвсем поносима такса за един хотел, един ресторант или едно заведение.

Къде се плащат авторски и сродни права? Има ли тенденции, които трябва да се променят?

В какъв смисъл къде? Те се плащат на "Музикаутор“. Авторските права – това е сродна организация като ПРОФОН, но тя се занимава с авторските права. Ние се занимаваме със сродните права. При нас се плащат на продуцентите и на изпълнителите. 

В кои сфери?

Най-много се плащат в телевизиите и радиата, а пък други сфери, където се ползва в т.нар. "публично изпълнение“, се плаща по-малко. То не е достатъчно обхванато. И затова нашият фокус ще бъде именно в тази посока.

Във ваше друго интервю вие сте казвал, че механизмът за тарифите трябва да бъде променен, защото е остарял. Ще се заемете ли с изготвянето на нов такъв?

Освен проблемът с това да разширим обхвата на лицензиране на ползването на музиката, второто нещо, което трябва да разгледаме, са точно тарифите. Тарифите са приети в едно друго време, само че бизнес реалността се е променила. За съжаление, механизмът е доста сложен – той преминава през един преговорен процес, след това създаване на комисия към Министерство на културата. Само че всички опити да бъдат променени тези тарифи не дават резултат. И затова ние ще търсим решения и ще водим разговор с хората, от които това зависи, за да бъде променен механизмът за определяне на тези тарифи. Това е вторият ни основен приоритет.

Г-н Владимиров, какво е вашето мнение относно регламентирането на квотите със закон?

Това е деликатна тема, тъй като когато се приема такъв закон, ние трябва да отчитаме първо европейското законодателство, и второ, трябва да отчитаме какъв ефект би имал той върху самия пазар. Така че трябва да огледаме този законопроект, който е бил внесен преди няколко месеца, и да видим дали той би помогнал, и ако помогне, как трябва да бъдат прецизирани текстовете. Нашата основна цел е да популяризираме българската музика по един съвсем пазарен начин. И това става именно като бъдат справедливо възмездени продуцентите и изпълнителите, тогава техният творчески труд ще бъде заплатен и те ще имат средства, за да създават нови произведения. Колкото повече средства събираме ние за музика, толкова повече средства остават в индустрията, и ще се създава по-добър продукт. Когато се създава по-добър продукт, българската музика ще бъде все по-конкурентна и по-конкурентоспособна. Само искам да кажа, че ежедневно само в Spotify се качват 60 000 песни. Това са около 20 и няколко милиона песни на година, с които българските продуценти, българските изпълнители трябва да се конкурират. Това е възможно само ако секторът бъде достатъчно добре финансиран.