Владислав е първият българин, спечелил хайку наградата "Basho-an"

Владислав Христов стана първият българин, спечелил хайку наградата "Basho-an". Организатор на конкурса е Музеят на Башо в японската столица Токио. Сред отличените текстове и е хайку на Радка Миндова. В третото издание на конкурса са участвали 1573 души от 44 държави. Получилият първа награда текст на Владислав Христов е избран от проф. Кай Хасегава от Токийския университет за следното хайку:

тих ветрец

поклаща се лешников цвят

нашия свят още го има

Ето какво споделя за признанието Владислав Христов пред Ladyzone.bg.

Как се почувства, когато научи за признанието?

Конкурсът "Basho-an" е сравнително нов конкурс, това му беше третото издание. Призът бързо набра популярност сред пишещите хайку автори, защото е на името на бащата на хайку - Мацуо Башо. Условията са всеки участник да избере до десет от най-добрите си хайку, като темата е свободна. В миналогодишното издание освен мен свои хайку са изпратили 1573 души от 44 държави. Когато ми съобщиха, че съм спечелил, бях много приятно изненадан, имайки предвид големия брой кандидати за тази награда от цял свят. Организаторите от Музея на Башо в Токио бяха много любезни и в поредица имейли ми обясниха подробности за наградата и тогава осъзнах какво всъщност съм постигнал. Това не е постижение само за мен, но и за цялата българска култура. Радостно е, че в последното издание на конкурса сред десетте съпътстващи победителя беше отличен и друг български автор – Радка Миндова. Несъмнено българското хайку през последните години е във възход. 

Какво те вдъхнови да напишеш точно това хайку?

Това хайку е написано миналата пролет по време на първия локдаун. Хората бяха много изплашени от случващото се. Позволявахме си да излизаме навън сами или най-много по двойки. По време на една такава разходка сред природата видях цъфнал лешников храст. Цветовете на лешниците са като реснички, и се поклащат при всеки лек ветрец. Тогава си казах - щом ги има цъфнали лешници и човешки същества, които да им се порадват, значи и нашият свят още го има, въпреки пандемията и ужасяващата ситуация, в която попаднахме всички.

Какво послание искаш да отправиш с него към човечеството?

Преди всичко, независимо от това какви негативни обстоятелства ще ни връхлетят, да не губим неподправения си поглед към природата и заобикалящата ни реалност. Надявам се пандемията да ни направи повече човеци, а не повече зверове. Нека си направим правилните изводи и да излезем от този кошмар по-силни и обичащи, по-щадящи и разбиращи ближните си хора. Това е голям урок за нас, защото десетилетия наред сме си затваряли очите за много несправедливости и очевидни престъпления спрямо човечеството и природата. Премълчавали сме и дори неволно сме съучаствали в този негативен процес. Време е за промяна!