© | Бюджетът на БНТ за следващата година бе намален с пет милиона лева. Медиата ще трябва да произвежда програмите си с 65 млн. лв. вместо със 70, както беше през изминаващата 2013. Този факт (макар и неприятен за работещите в медиата) не би бил повод за голямо притеснение, ако към него не се прибавят още няколко щриха, които оставят впечатлението, че управляващите наказват телевизията за начина, по който тя отразяваше протестите от лятото насам. Че властта не е съгласна с редакционната политика на БНТ стана напълно ясно още в първите дни на масовото недоволство срещу правителството на Орешарски. Тогава председателят на парламента Михаил Миков призова медиите за по-голяма обективност при отразяването на събитията. Ден след като започнаха сутрешните протести около сградата на парламента, Миков обърна специално внимание на обществената телевизия и на начина, по който предава информация. Креслива поза срещу БНТ зае и коалиционният партньор в сянка - "Атака", като Волен Сидеров и неговата команда буквално щурмуваха сградата на медиата.
Сегашните управляващи трудно преглътнаха и преизбирането на генералния директор на БНТ Вяра Анкова и се опитаха (макар и не особено агресивно) да повлияят по време на конкурса в полза на друг кандидат.
Намалението в бюджета на БНТ е една от последните видими стъпки на властта срещу доскоро напълно независимата медиа. Доказателство за това, че то се прави безпринципно, е, че парите за другите държавни медии остават непроменени - догодина БНР ще получи пак 42.11 млн. лв., а БТА 4.09 млн. лв.
По-големият проблем обаче е в нещо друго, по-трудно доказуемо - дали натискът на управляващите все пак е успял да промени редакционната политика на медиата. БНТ, разбира се, е много далече от това да се превърне в ефирен вариант на (примерно) в. "Телеграф", но въпреки това през последните седмици се забелязва известна промяна. Тя не е в това, че гледните точки са станали по-малко, а че внимание получават герои и сюжети, които са важни за сценариите на задкулисието. Най-обсъжданият пример за това е засиленото отразяване на Николай Бареков и "балансът", който се търси, като се съобщават новините за контрапротестиращите.
Освен петте милиона глоба БНТ догодина ще разполага с по-малко пари и по друга причина. По информаця на "Капитал" от пазара телевизията плаща 15 млн. лв. за цифрово излъчване на програмата си на "Фърст диджитъл". Това е един от най-големите разходи на медиата. Таксата е висока, защото на практика БНТ заплаща за цялата мощност на обществения мултиплекс, който е изграден специално за нея. Тоест независимо дали има две или шест програми - това е таксата, но БНТ няма възможност да създаде повече програмно съдържание (допълнителни канали) с подобен бюджет. Преди цировизацията БНТ плащаше на БТК за аналоговото излъчване 8 млн. лв. "Фърст диджитъл" е една от компаниите, които получиха лицензи да управляват цифровия ефир. Нейната собственост е неясна, но и заради това се подозира, че е свързана със собственика на КТБ Цветан Василев. Така от догодина държавната телевизия не само ще получава по-малко пари, но и ще трябва да плаща почти двойно повече на компании, свързани с медийния монопол.
От БНТ коментираха пред "Капитал", че намаленият бюджет за следващата година ще има пряка обвързаност с програмата на медиата. "Телевизията ще трябва да преразгледа бюджетите на продукциите. Възможно е някои от тях да бъдат свалени от екран. Тъй като бюджетите на вътрешните предавания са сведени до минимум, ще трябва да се преговаря с външните продуценти. Това е труден, но неизбежен момент. Досега БНТ поддържаше добър продукционен стандарт, независимо че една обществена медия винаги работи с по-малки бюджети от частните телевизии", бе коментарът на телевизията. От там ни увериха, че съкращения на работещи в БНТ няма да има, защото екипите, които работят към момента, са максимално оптимизирани.
От БНТ не отговориха на въпроса има ли политически натиск върху медиата.
Според политолога Огнян Минчев зад намаления бюджет на БНТ има няколко прозрачни тези. Освен наказание заради протестите, по думите му се освобождава място за "алтернативната публичност, създадена от медиите на корпоративно-търговската банда, нейните сайтове, сателити и приятели, които чрез взаимно цитиране разпространяват свободно измислици и лъжи", пише Минчев. Той отбелязва, че през държавната бюджетна санкция се насъска обществото срещу БНТ под предлог "милионите, които се дават за нея и които идват от нашите данъци". По думите на Огнян Минчев последното е най-опасно и е симптом на "целенасочената деструкция на обществените институции у нас по време на прехода, ударени двойно - веднъж, от либертарианската утопия, и втори път, от мафията, която е отворила уста да ги разграби." На финала на анализа си той пише, че институции като БНТ не само не са свръхфинансирани, а недофинансирани и целенасочено държани на ръба на колапса. "Всяка обществена телевизия в Европа, включително на Балканите, има бюджет, в пъти по-голям от БНТ: факт, който лесно може да се провери", уточнява Минчев.
Реакциите в защита на държавната телевизия се подсилиха и от изказването в пленарна зала на депутата от "Атака" Павел Шопов. "Всички знаем, че БНТ в момента участва в метежа. Това е неoспорим факт и всеки, който си трае и си мълчи, просто прикрива една истина... И без това БНТ получава страшно много пари за това, което върши", разгневено каза Шопов. "Атака" принципно не подкрепя бюджет 2014, но има традиционно негативно отношение към БНТ.
Мизерното състояние на БНТ днес се дължи на начина, по който е регламентирана работата на медиата. От години фундаменталният проблем на БНТ е механизмът за финансирането й - от държавния бюджет. Грозната истина е , че това превъръща медиата в заложник на всяка политическа власт и често й отрежда ролята на слуга на всички господари. Нещо повече, зависимостта от държавните пари допълнително маргинализира медиата, защото я оставя без възможности да инвестира в ново програмно съдържание.
Освен, че е на директна държавна издръжка, изборът на генерален директор често става под политическо влияние, а поколения ръководства в телевизията могат да се похвалят само с грижливо запазване на статуквото.
Огромната част от финансирането на БНТ идва от държавния бюджет, останалата - от продажба на рекламно време, спонсорства и други. Всяка година генералният директор изготвя примерна сметка, която първо се обсъжда и одобрява от медийната комисия в парламента, а след това и от Министерството на финансите. Сумата на субсидията се определя на базата на утвърден от правителството "норматив за час телевизионна програма". Такъв норматив обаче от години не е изготвян, което означава, че държавното финансиране се прави или на око, или по симпатии към управленския екип на телевизията.
Това годишно поклонение пред властимащите, което е принуден да прави генералният директор на независимата (теоретично) медиа, е най-голямата пречка пред съществуването на БНТ като истинска критична обществена телевизия. Назначението на шефа на телевизията също е до голяма степен политическо. Изборът на генерален директор се прави от Съвета за електронни медии, чиито членове се избират от мнозинството в парламента или се назначават от президента. Това ги прави податливи на политически натиск. Тъй като сегашната власт не успя да въздейства на медийния регулатор при преизбирането на Вяра Анкова, сега очевидно е решена да й създава проблеми.
Решението е просто. Промяната, която би направила БНТ по-независима от властимащите, е да бъде приета такса или данък, чрез който да се финансира БНТ. В някои страни подобна такса се събира със сметката за ток. В други държави тя се плаща с данъците. Така лостът за влияние, който има държавата върху медията, няма да изчезне, но поне ще бъде намален значително. Недостатък на този вариант е, че правителството може по всяко време да реши, че таксата е прекалено висока или дори излишна и така отново да контролира финансирането на медията. Подобен механизъм беше заложен и в сегашния медиен закон, но нито една администрация от 1999 г. насам не посмя да го задейства.
Проблемите не идват само от сбъркания модел на финансиране и политическия избор на генерален директор. Принципно продължава да липсва и независим обществен контрол върху управлението и програмната политика на телевизията. Това е задача на СЕМ, но досега работата му се свежда предимно до контрол за спазването на закона. Въпреки тези недостатъци обаче през последните години БНТ успя до много голяма степен да се превърне в обществена телевизия. Разнообразието на гледни точки в нея и свободата на журналистите я превърнаха в изключително важна медиа. Докато БНТ въпреки държавното си финансиране ставаше все по-обществена, голяма част от вестниците попаднаха в пипалата на монопола. Другите големи национални телевизии (напълно разбираемо) се фокусираха повече върху комерсиални проекти. Така БНТ се превърна във важна за всички ни част от ефира. Сега тези постижения са под въпрос. Дебелашката цензура отново протяга костеливите си ръце към "Сан Стефано" 29. Въпросът е дали ще им позволим да стигнат дотам. И дали журналистите отвътре ще се предадат.
Източник: в.Капитал |