Според репортажа фирмите развиват дейност в Лошката долина, в централна Словения, където през последните години полицията е разследвала десетки сигнали срещу некоректни работодатели, като "жертвите" са основно от България. Те се изпращат в Словения с едногодишни договори, но малко по-късно са принудени да напуснат и трябва да избират дали да се приберат в България или да останат в предприятието да работят на черно.

От посолството отбелязват, че е наложително да се увеличи осведомеността на кандидатите за работа да не подписват договори на словенски език, чието съдържание не разбират и в които не са фиксирани задълженията на работодателя за изплащането на заплатата и осигуровките. И последните случаи, по които се търси съдействието на посолството, показват, че често българските граждани не правят разлика между договор за работа и за наемане на жилище, твърдят от дипломатическата ни мисия.

Във връзка с предоставената от Посолството информация Главна инспекция по труда информира, че през 2014 г. и през т.г. не са постъпвали сигнали от български граждани, чиито права са били нарушени при полагане на труд в Словения. Инспекторите по труда са готови да реагират на всеки подаден сигнал за нарушаване на българското законодателство относно изпращането на българи в Словения, но е необходимо в него да има достатъчно данни за идентифициране на изпращащата фирма. Няма обаче достатъчно работещи механизми, с които да се идентифицират предварително предприятия, осигуряващи работа в Словения, за да бъде извършен превантивен контрол.

ИА ГИТ взема предвид подадената от Посолството информация и вече е потърсено съдействие от контролния орган в Словения, за да бъдат идентифицирани български предприятия, изпратили наши сънародници при местни работодатели, при които правата им са били нарушени. От Посолството беше предоставено име на една българска фирма, за която се предполага, че е нарушила законодателството, като осигурява работа на българи в Словения. Започнала е проверка и са предприети мерки за установяване на връзка с представител на фирмата.

ВНИМАНИЕ

Лицата, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми-посредници, трябва да тръгнат от България с преведен на български и подписан трудов договор с чуждестранен работодател. В него трябва да са видни всички данни за него и условията на труд и заплащане. На по-късен етап на базата на този договор може да бъде извършена проверка и да бъдат защитени правата им. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата-посредник, който включва определени атрибути, разписани в специална наредба. Той задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.

При изпращане от предприятие, осигуряващо временна работа, трябва да се сключи трудов договор с него. Трудов договор трябва да бъде сключен и с предприятие, което командирова свои работници и служители зад граница за своя сметка и под свой контрол. Този договор се сключва задължително преди постъпване на работа. Лицето трябва да подпише и уведомление за регистрацията му в НАП.

Отказът да бъдат подписани такива договори е сигнал, че лицата, търсещи работа, могат да станат жертва на измама. Сигурен знак, че става въпрос за измама, е нежеланието на обещаващия работа да се срещне лично с лицето, търсещо заетост, и комуникация само по електронен път. В тези случаи ИА ГИТ няма правомощия да се намесва, а и за разследващите органи е изключително трудно да бъдат идентифицирани измамниците.

Искането на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина също са сигнал за евентуална измама. В законодателството е регламентирано, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи временна работа, нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка. Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да искат документи, доказващи заплатените суми.

Важно е да се събере предварителна информация за условията, при които може да се осъществи един или друг начин на изпращане за работа в чужбина. Напоследък например масово се предлага услугата настаняване в семейство по програма "О Пеър". 

Това е програма, предвидена за млади хора, на които срещу грижи в семейство се дава възможност да изучават език. Трябва да се има предвид, че по нея има ограничения за възрастта - до 30 г., на заетостта - не повече от 5 часа дневно, а заплащането е под формата на дневни.

Друга схема за измами е събирането на такси за консултиране за самонаемане, най-вече във Великобритания и Германия. Всеки може да се запознае с процедурата сам по интернет и дори да се регистрира онлайн.

Фирмите посредници, както и предприятията, осигуряващи временна работа, трябва да имат издаден лиценз от Агенцията по заетостта. Списъкът на лицензираните предприятия може да бъде открит на сайта на Агенцията. На сайта на ИА ГИТ регулярно се публикува информация относно рисковете при търсене на работа в чужбина. 

Последно такава беше разпространена на 7 април 2015 г., когато отново от Министерството на външните работи предупредиха за зачестили сигнали за измамени българи в Чехия.