Все повече строители отиват на борсата след съкращение

Вече втора година строителите посрещаме празника в не особено празнично настроение. Причините за това са, че към трудностите, предизвикани от постпандемичните кризи с доставките и оскъпяването на материалите, към последиците от високата инфлация, се добавиха и някои проблеми, които бяха изкуствено предизвикани. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Илиян Терзиев в навечерието на професионалния празник на строителите - Димитровден.

Държавата не разплаща изработеното не само от колегите в пътния сектор, но и по всички обекти, посочи още председателят на Камарата.

Той съобщи, че има драматичен спад в произведената строителна продукция. Ако през 2020 г. строителната продукция е била на обща стойност 23 млрд. лв., през 2021 г. е спаднала на 16 млрд. лв., а за първото полугодие на тази година - наскоро излезе последният  ни анализ, е едва 6,6 млрд. лв., каза инж. Илиян Терзиев и допълни, че тенденцията е стремглаво надолу.

Той изтъкна, че това създава проблем както за фирмите и оцеляването им, така и за заетите в тях. Все повече колеги са принудени да освобождават служители и те отиват на борсата, с което "тежат" на бюджета на НОИ, каза Терзиев. По думите му спадът в произведената продукция е лоша новина и за държавния бюджет. Това трябва да се осъзнае от всички и да спрат експериментите с бранша, категоричен е председателят на КСБ.

Той съобщи, че по последни данни от поддържания от КСБ Централен професионален регистър на строителя са вписани 6669 фирми, от които 6614 са български и 55 - чуждестранни. "Още е рано да кажем за годината колко родни фирми ще отпаднат - засега са около 500. Но има и нововписани. Интересно е, че спад се наблюдава при чуждестранните фирми - м.г. са били 63. Т.е. - оттеглят се от България", допълни председателят на КСБ.

Според Терзиев основните пречки пред растежа в строителството в България са: липсата на адекватна индексация, на разплащане и на нови възлагания. "А строителството е отрасъл, който бързо може да вдигне икономиката - защото увеличава заетостта, оборотите между фирмите - доставки на материали, услуги и пр., повишава се и покупателната способност на заетите в бранша. Държавата има интерес от силен и работещ строителен отрасъл", смята Терзиев.

По изчисления на КСБ оскъпяването на строителството е средно около 40 на сто. "Много фирми съвестно не са спрели да изпълняват възложените от държавата и общините обекти, инвестирали са в тях, за да не се губи темпо и да не бъдем обвинени, че заради наши действия се е провалило изпълнението на оперативните програми. А сега по две от тях - оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и по оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), на практика се слага таван от 15 на сто на индексацията, какъвто липсва в методиката", коментира Теризев съобщеното тези дни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че с 15 на сто ще могат да се индексират цените на договорите, с които се изпълняват проекти за строително-ремонтни дейности, финансирани от ОПРР заради инфлацията и повишените цени на строителните материали.

Председателят на КСБ заяви, че с това решение се обезсмисля цялата методика за индексация в строителството. За ОПОС излязоха указания, в които също има 15 на сто таван. "Прогнозата ми е, че нещата няма да приключат добре - нито за държавата и общините, нито за фирмите, нито за гражданите, които очакват така нужната инфраструктура. Тук става дума за публични инвестиции и във ВиК проекти, и в жп, и в по-малки общински обекти, и в пътища", предупреди Терзиев.