Липсата на приемственост, определи проф.
Анелия Клисарова като основен недостатък в образователната система.
"Не бива човек да отрича всичко, което е било до преди него, и от него да започне началото. В образователната система трябва да има приемственост, последователност, тя трябва да бъде модернизирана във връзка със съвремието, но от друга страна не бива да забравяме добрите традиции и доброто постигнато от тези преди нас. Именно тази връзка и приемственост беше скъсана. Ние искахме много бързо да реформираме нещо, да наложим едни правила без да сме убедени, че ще бъде така", каза в сутрешния блок на телевизия "Черно море"
Анелия Клисарова, екс-министър на образованието в кабинета на Пламен Орешарски и бивш ректор на Медицинския университет във Варна.
Тя определи новия закон за училищното и предучилищното образование като "приет на инат": "За 2-3 месеца, защото трябваше да го има, защото сме взели едни пари от ЕС и те трябваше да бъдат усвоени. Не бяха чути мненията на директорите, учителите и родителите, както и на хората от системата, които работят всеки ден в училище. Има толкова грешки, недостатъци и недовършени неща, че още повече объркахме нашето образование. Децата в V клас учат по стари учебници, а по нова програма."
Проф. Клисарова уточни също, че тази година основно образование ще получат 3 випуска: 7-ми клас по новия закон, 8-ми клас, както до сега и 9-ти клас от езиковите гимназии.
Относно текстовете в читанките на най-малките, които често замислят родителите на какво всъщност учат децата им, проф. Клисарова потвърди, че проблемът с текстовете в учебниците е изключително сериозен.
Тя апелира и към необходимостта цялото общество да се включи в образователната система, защото образованието е пряко свързано с възпитанието: "Необходимо е да върнем и дуалната система, защото децата остават без професии, налице е една функционална неграмотност - децата не разбират това, което четат. Всяко 5-то дете отпада от образователната система между ІV и VІІ клас."
Според проф. Клисарова авторските права трябва да са притежание на министерството, защото в един учебник може едно да е написано добре, а в друг - друго и да се избере това, което е най-добро за децата, защото с 5 различни читанки, децата не са по-грамотни и за това категорично сочат резултатите от PISA.
"Редно е да има един учебник по един предмет и да знаят децата какво учат и учителите да са улеснени, а нека да има много, безброй помагала и когато едно дете изостава ще работи с помагалото, което ще му помогне да върви напред. Дете, което е напред ще намери сборници със задачи, които да му развиват още повече мисленето. Тогава ще осъществим този индивидуален подход, за който много говорим, но не го постигаме с десет учебника по един и същи предмет, защото и в класа децата са различни, а за класа се работи по един учебник", допълни Клисарова и отбеляза, че дори при евентуално преместване в друго училище може да се наложи да държи приравнителни изпити, защото знанията са били усвоявани по друг учебник.
Проф.
Анелия Клисарова препоръча ранно професионално ориентиране, защото има професии, които са отживели, а има и такива, които се търсят, а за тях образование няма. "Професионалните гимназии не са модерно оборудвани. Трябва да се направи връзка с бизнеса, да се отделят повече средства за професионалното образование, за да го възродим", заяви професорът и добави: "Създадохме Стратегия за развитието на педагогическите кадри, да имаме мотивирани, добри и качествени учители. Разписахме грижи за младите учители, грижи за опитните учители, за кариерното развитие и професионалната квалификация на учителите. Тази стратегия е приета, а не се изпълнява, ето това е липса на приемственост. Близо 100 млн. бяха отделени за развитие на новите информационни технологии в училищата и не бе продължена, въпреки, че беше приета."
По повод факта, че днес учителската професия е една от най-нежеланите, проф. Клисарова заяви: "Необходимо е учителите да имат достойно заплащане и условия за гарантирано качествена квалификация. Да им дадем възможност за кариерно развитие свързано с професионалните качества, а не с годините. Не бива да стресираме и децата. В ІV клас те още са малки и това външно оценяване е стрес и за тя, и за родителите. Тези външни оценявания трябва да са за учителите, преподавателите и системата. А не от това да зависи съдбата на детето и по-нататъшното му развитие, както е в VІІ клас. Тогава всички деца ходят на частни уроци, а има училища, в които и в І клас се влиза с тест. Трябва всяко училище да гарантира качествено образование. И родителите да предпочитат да запишат детето се в най-близкото училище, което ще е най-удобно и за всички."
В заключение проф. Клисарова изтъкна необходимостта от ревизия на закона за предучилищно и училищно образование, да се обърне специално внимание на децата със специални образователни потребности, да се осигурят качествени учебници на децата и системата да мотивира и деца, и родители, и учители. Както и необходимостта от научен институт по образование, който да пресмята тенденциите и да следи равнището му.