-Г-н Денков, имате ли представа какъв процент ромски деца отпадат от училище?

-Не искаме да ги делим на ромски и други, това което искаме, е всички деца, които са в затруднение да си намерят място в училище и да останат там. Разбира се ромските си имат специфични затруднения, но не са само те. Имаме деца на бежанци, деца на хора, които търсят бежански статут и са в по-специфични затруднения. Имаме деца със специални образователни потребности. За всички тях имаме конкретни мерки, които да ги задържат в училище. 

-Какви са тези мерки?

-Мерките са от една страна да се създадат по-добри условия, така че децата да се чувстват добре в училище. Имаме специални мерки за работа с децата, да има учители, които да им помагат в дейностите, които най-много ги затрудняват специално за учене на български език, влизане в детската градина още от поне пет годишна възраст, ако може и по-рано. Така че като влязат в първи клас те да се чувстват деца в училищната система, а не някой който си търси мястото в света. 

-Работите ли вече по критериите за учител на 21 век?

-Не мога да коментирам този пилотен проект, знаете, че не е моя сектор средното образование. Аз мога да кажа за това, към което имам пряко отношение. В оперативната програма сме предвидили специални средства и те не са малки за квалификация и преквалификация на учителите, говорим за няколко десетки милиона лева, така че един много съществен дял от учителите да минат през преквалификация. Знаете, че от една страна с приемането на училищния закон ще се променят учебните планове и програми, променят се методите за преподаване. Отделно заради специфичните проблеми с децата от другите общности на учителите трябва да се помогне как да се справят с тази по-трудна среда. За всичко това са предвидени програми за преквалификация. 

-Вече има ли проектна готовност?

-Има, през месец май имахме първият Комитет за наблюдение по оперативната програма, който е официалният орган, вземащ решения. Имаме 8 открити процедури, три от тях във висшето ообразование. Част от тях са ви познати-рейтинговата система ще поддържаме поне още в следващите три години от оперативната програма,студентски практики и студентски стипендии. В училищната мрежа имаме няколко мерки, свързани с оборудване в детските градини , с подпомагане на децата, за които вече стана дума. Така че сме стартирали практически целия спектър, който е свързан с образованието. Това, което още не сме стартирали, тъй като продължаваме разговорите с експерти от европейската комисия по частта за наука, там знаем какво ще правим, въпросът е как точно да се направи. Как да оценим проектите, за да подберем най-добрите, на какви етапи ще се реализира.

Фонда за научни изследвания няма пряко отношение към оперативните програми, тъй като бидейки част от европейските програми опертивната програма работи по други правила. Докато фонда си работи по Закона за насърчаване на научните изследвания. Работим тясно с колегите от дирекция "Наука" в Министерството, но то е по-скоро да координираме дейностите. 

-1,37 млрд.лв. предвидени от еврофондовете са доста пари, какви са рисковете да се усвоят?

-1,37 млрд.лв. от една страна са много пари, но те са разпределени за период от 7 години. Ако ги сравним с общия бюджет за образование в страната, ще видим че не са толкова много, това е под 10% от бюджета за образование. Затова мерките, които ние предвиждаме по оперативната програма са насочени само в няколко ключови сектора като преквалификацията на учителите и студентските практики. Предвиждаме 40-50 000 студенти да минат през студентските практики през следващите няколко години. Рейтинговата система също е ключов инструмент, за да можем да оценим кой как работи във висшето образование и както знаете предвиждаме промяна в начина на финансиране на висшите училища в зависимост от това как те се представят. Насочили сме се към тези ключови елементи, за които няма национално финансиране в момента или то не е достатъчно. 

-Мислите ли за промяна на системата за хабилитиране, във Варна университетите родиха много академични лица?

-Да, разбира се, до момента в сектора, за който аз отговарям "Висше образование" ние сме представили две предложения зая промени в закони. Едното е в Закона за висшето образование и то е свързано с финансирането както стана дума, а второто е Закона за развитие на академичния състав точно от гледна точка на конкурси. Ключовото в тези предложения е да има минимални изисквания за заемане на определени длъжности, така че всеки да удостовери, че има необходимата научна продукция , за да бъде допуснат до конкурса. Ако тези промени бъдат приети много неща ще се променят. И двете промени минаха през Министерски съвет, приети са и в моментаса в Комсията по образование и наука. Очаквам до десет дни да бъдат разгледани в комисията.
В Закона за насърчаване на научните изследвания приемаме раздел, който да е свързан с научната етика. Той трябва да адресира проблемите с плагиатството, с фалшифициране на данни. Това не са само български проблеми. В момента, в който науката почна да се финансира масово в целия свят изскочиха проблеми от този тип и през последните няколко месеца проучихме международния опит и в момента работим по подготовка на пакет от промени, които да позволят първо на ниво университет, после и на национално ниво да може да се провери дали има някакъв проблем. И този проблем да бъде решен по съответния начин.

-Как хващат плагиатите на запад?

-Принципа за хващането не е труден, в момента има стандартни софтуери. По-важно е какво става след това . Знаете, че в България има няколко случая, а няма законовите рамки, в които това да бъде санкционирано. В западните системи водеща е проверката в университетите, там се прави комисия, ако висшето училище държи на реномето си би трябвало вътрешно да реши проблема. Ако това не стане предвиждаме създаване на апелативна комисия към МОН, която разглежда всеки единиченслучай и да излезе с решение което да каже на национално ниво дали се признава дадено научнопостижение или резултат. 

-Величко Адамов една от обеците на днешното висше образование ли е?

-Аз бих казал, че той е едно от изключенията във висшето образование. Мисля, че други такива драстични случаи като в Свищовския университе няма. Тук таме има някои неща за изправяне в системата, по които работим тихо, без да вдигаме много шум. Жалко е, че стигнахме до там, защото тази Академия е едно от най-авторитетните висши училища в България.