© Impact Press Group

Спадът на консумацията според Няголов е засегнал както малки, така и големи хлебопроизводители.

По данни на браншовата структура един от големите хлебозаводи в Добрич, който зарежда с насъщния цялата страна, се принудил да спре две от линиите за производство на хляб.

Хлебопроизводителите твърдят, че работят на ръба и дори на загуба. Не помагат и триковете, които някои прилагат - намаляване на грамажа - 500 - 600 г, и съответно - по-ниска цена за самун. Цената на хлебното брашно към момента е на ниво от края на миналата година. Мелниците го търгуват на цени от 640-665 лв. за тон с ДДС, обясни Няголов. Няма промяна и в цената на хляба. 700-грамов самун от най-масовия хляб се търгува за 90 - 95 стотинки.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) потреблението на хляб като цяло наистина намалява, но през последните една-две години се забелязва тенденция към увеличение. През 2010 г. например едно домакинство средно е консумирало 161,3 кг бял хляб. В сравнение с 2001 г., когато сме изяли над 253 кг хляб, намалението е с 37 на сто.

Най-ниското потребление на насъщния у нас е през 2009 г. Тогава НСИ е отчела, че на домакинство се падат 156 кг консумиран хляб. След 2009 г. се забелязва тенденция за слаб ръст в консумацията.

По отношение на цените данните на НСИ сочат, че за последните десет години килограм хляб е поскъпнал с 64%. Пикът на цената е отчетен през 2008 г., когато насъщният се е продавал по 1,34 лв. за кг. През 2010 г. цената вече е паднала до 1,19 лв. за кг. Последните данни показват, че в края на годината хлябът е поскъпнал с 6% в сравнение със същия месец на предходната година.

У нас продължаваме да ядем най-евтиния хляб в целия ЕС, но можем да очакваме намаляване на цената му въпреки поевтиняването на брашното, прогнозира миналата седмица шефът на Софийската стокова борса Васил Симов.

Източник: в. "Монитор"