С приемането на Закона за възстановяване на природата, с който се предприемат мерки за възстановяване на 20% увредени сухоземни и морски територии до 2030 г., приет по време на заседание на Съвета в Люксембург, означава, че е приключена битка, която беше много тежка. Това каза за предаването
“България, Европа и светът на фокус" по
Радио “Фокус" Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите на България.
Той отбеляза, че основният проблем за някои страни е, че са презастроени. "България в някакъв смисъл е в привилегировано положение, защото 1/3 от страната е в “Натура 2000", 1/3 от страната е покрита с гори. Тоест, за България е сравнително по-лесно изпълнението на този закон. Държавите трябва да направят национални планове в рамките на следващите 2 години, какво точно ще предприемем за възстановяване на загубени природни територии. Аз съм оптимист, че България ще може да се справи с тази задача", поясни
Юлиян Попов.
Бившият министър обърна внимание, че при създаването на този план трябва да се тръгне от защитените територии, които включват и националните паркове: "Контролът върху защитените територии е много важен. Има много територии, които са загубени под една или друга форма, примерно заради индустрия, например цялата територия на “Марица изток", това са 240 кв. км, която може да се превърне както в нов индустриален център, така и в природен център", подчерта Попов.
По думите му инициативата за възстановяване на градските реки и за привеждането им в природни състояния върви добре и реките, които преминават през градовете не да бъдат мъртви канали, в които се вливат отходни води, а да бъдат чисти, наситени с кислород, да възстановят своя живот, и да бъдат центрове на социален живот: "В тях да има риба и да се превърнат в централни паркове за градовете. Това е важно както за самия живот на реката, така е важно и за климатичната адаптация, защото градските реки са един естествен охладител на града. Много общини имат интерес да развият тази програма, това е световна тенденция за този тип възстановяване на реките. Възстановяване състоянието на крайградските реки и територии, на водните обекти в рамките на градовете и около градовете е изключително важно, както от гледна точка на разширяване на природните територии, така и от гледна точка на адаптацията ни към климатичните промени. Ние ги виждаме, усещаме ги, много тежки", сподели
Юлиян Попов.
“Водата е изключително важен фактор. На повърхностните води в България трябва да се обърне внимание. Привеждането на реките в природно състояние в и извън градовете. Всички изкуствени водоеми, които са изградени трябва да се поддържат добре. В България има над 7000 язовира, никой не знае колко са точно и няма система за тяхното управление. Напояването - напоителната система трябва да се изгради отново, защото ние виждаме все по-нарастващото засушаване на земи в България. Без модерна, съвременна напоителна система, ние няма да можем да развиваме нормално земеделие. Земеделието също е свързано с възстановяване на природата. Това са приоритетите, които бих набелязал. Крайморските територии, както морето така и крайморските езера трябва да бъдат възстановени - речни, езерни, язовирни, морски, крайморски", обясни
Юлиян Попов.
Със създаването на плана за България за възстановяването на природата трябва да бъде ангажирано Министерство на околната среда и водите. В момента в него се изгражда Главна дирекция “Климат" и когато се изгради напълно тя ще бъде в състояние да работи хоризонтално с другите министерства. Координацията между институциите е много важна. Това е задача, която трябва да стигне до върха - президента, министър-председателя, Министерският съвет като цяло. Един отдел може да го координира, но всички институции, общините са изключително важни , и разбира се бизнесът. Възстановяването на природата има изключителен икономически ефект и ние трябва да намерим бизнесформации, които да бъдат припознати от бизнеса и той да инвестира в природните решения" заключи
Юлиян Попов.