За разлика отпреди 1989 г. днес собствениците на жилищата притежават и собствеността върху земята под тях

В следващите една-две години се очаква леко охлаждане на пазара на недвижими имоти в сегмента "Жилища", не са изключени и фалити на строителни предприемачи, които са се надценили.

Тенденцията ще е особено видима в квартали, където има масово струпване на ново строителство – става дума за огромни обекти, с лоша инфраструктура, в не толкова перспективни квартали. Това прогнозира в интервю за БТА доц. д-р Драгомир Стефанов от катедра "Недвижима собственост" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Може да се очаква забавяне и дори спиране на ръста на цените на жилищата, защото пазарът навлиза в нормалните си нива без изкуственото завишаване на броя на сделки, каквото наблюдавахме след ковид периода.

Последните сигнали на БНБ към търговските банки ще охладят размаха им да отпускат нови кредити за сделки с недвижими имоти на фона на огромния ръст в жилищното строителство през последните пет години. Пет-шест млн. квадратни метра разгъната застроена площ в момента се строи и ще излиза на пазара поетапно следващите две-три години, посочи ученият.

Промяната на пазара за последните 30 години 

За повече от 30 години сектор "Жилища" се разрасна с много нови строителни компании, нароиха се и агенциите за недвижими имоти, развиха се професиите оценители и управители на имоти, коментира доц. Стефанов. По-устойчиво тези тенденции се наблюдават през последните 20 години, като при жилищния пазар от години лидиращи са София, Пловдив, Варна и Бургас.

За разлика от 1989 г. днес собствениците на жилищата притежават и собствеността върху земята под тях. Промени се и функционалността на обектите – преди демократичните промени разполагахме с отделна кухня, официално помещение – хол или всекидневна, а днес тези пространства за живот вече са общи, напомни експертът и изтъкна, че това оказва влияние върху начина на отглеждане на децата.

Вече децата растат заедно с родителите си, а това се отразява върху поколението последните 20-30 години, което в много по-голяма степен е лишено от самостоятелност, коментира доц. Стефанов.

Преходът в жилищния пазар премина през няколко етапа в облика на домовете ни. Веднага след разпада на централизираната система свободният пазар започна да предлага еклектика, породена от факта, че тогава всяко лице, регистрирано по търговския закон, можеше да стане строителен предприемач. Липсата на строителни материали в зората на демокрацията бе причина за недотам доброто качество на новопостроените жилища, а сега три четвърти от тези материали са от внос.

Строеше се с каквото може и по проекти – каквито може, естествено е, че се направиха доста грешки, коментира ученият. След 2006 - 2007 г. качеството на строителството и контрола върху този процес станаха по-сериозни, допълни той, като посочи, че все пак българинът е сред щастливите собственици на жилища от новото време, защото проблемите от този период бяха основно естетически, а не конструктивни.