Пет денонощия, на три смени по осем часа непрекъснато, са работили българските екипи, участвали в спасителната операция след опустошителното земетресение в Турция на 6 февруари. Това разказа в интервю за Plovdiv24.bg ръководителят на пловдивската структура на Доброволно формирование "Мейдей" Красимир Каракашев.
Екипът от 27 човека е организиран от Националната асоциация на доброволците и в него участват Доброволно формирование "Мейдей", Аварийно спасяване Пловдив, ДФ "Пловдив 112" и доброволното формирование към Столична община.
Пловдивските спасители са заминали на третия ден след бедствието. Пътували 30 часа, за да стигнат до крайната дестинация град Кахраманмараш, на около 150 километра от сирийската граница. Гледката в града с население от около 1.5 милиона души била потресаваща - половината бил в руини, цели хубави нови квартали били сринати със земята. Малките населени места в района също не са пожалени от разрушителното земетресение, но повече сили и средства са насочени към града, съгласно приоритизирането на секторите от турска страна.
"По официални данни от турска страна, българският екип е работил в три сектора от общо 17. Имаме посетени 17 разрушени сгради, повечето от които над 5 до 10 етажа. Имаме посочени от нас 29 местоположения на живи хора, потвърдени от куче или термокамера. От местата, които сме посочили, наши екипи са извадили двама живи, а други 29 човека са спасени от тежки екипи със специализирана техника. Общо 31 човешки живота сме спасили или сме помогнали и съдействали да спасим" - каза в интервюто Каракашев.
При спасителни операции екипите се делят на три вида - леки, средни и тежки. Българските доброволци са издирвали живи хора. Турските власти многократно казвали, че дейността им е 50% от тяхната, защото ако не посочат къде има жив човек, ако не го локализират, ако другите екипи не го потвърдят, тежък екип не отива.
"За съжаление ние сме доброволци. От всички останали ние бяхме най-неекипирани спрямо техните разбирания. Ние бяхме с палатки, купени от магазина два часа преди да заминем. Радвам се, че всички колеги успяхме да се стиковаме, защото екипът трябва да е автономен и да може да изкара 5 дни без никаква помощ" - сподели доброволецът.
Кучето Килиан, което се превърна в национален герой, е с водач българин, пожарникар, живеещ в Швеция. Той е 6-годишен лабрадор и е на трето място по успеваемост в Швеция като намиране на хора и тяхното идентифициране.
"Тези хора са разбрали, че български екипи са на терен, палят колата и водачът и негов колега, идват да ни помагат. Това куче спасител беше част от многото кучета, които бяха там. Благодарение на него има 18 идентифицирани живи хора, 12 от които кучето е идентифицирало и потвърдило на българските обекти, останалите при работа с други екипи" - каза Каракашев.
Пловдивският спасител припомни за друг четирикрак спасител - кучето Протео, от екипа на мексинаците, което загина в Кахраманмараш. Докато Протео е в сградата, се получава срутване. За щастие хората са получили леки наранявания, но овчарката е затрупана и почива.
В интервюто се коментира и механизмът за структуриране и работа на доброволните формирования. "Това, което се опитваме да правим, е изкривено в България и не работи. Не работи така, както работи в чужбина. У нас държавата финансира общинските формирования по списък, без да се интересува дали работи, или не работи това формирование, дали има техника, или няма. Такива формирования, като нямат проблем с парите, защото нямаме пари, всичко е за наша сметка."Мейдей" дава дежурства към пловдивската пожарна и към Главна дирекция, стремим се с екипа, когато не сме на работа, да сме на линия и да помагаме" - допълни доброволецът.
Всеки от шестимата пловдивски спасители от доброволното формирование притежава индивидуални защитни средства. За да бъдат на високото ниво на колегите си от другите държави обаче е нужна помощ или от държавата, или от хората. "Без средства и оборудване ние не можем да си вършим качествено работата, колкото и да сме подготвени през курсовете, през които сме минали" - обобщи Красимир Каракашев.