Минималната работна заплата се определя за работа при пълно работно време за 8 часа дневно, 5 дни седмично. Нейният размер е еднакъв за цялата страна.Тя е основна заплата и към нея на общо основание се прибавят допълнителните трудови възнаграждения, които се дължат по трудовото правоотношение.
Много работодатели си поставят например въпроса дали е възможно да се сключи трудов договор с възнаграждение под минималната работна заплата, за пълен работен ден, ако лицето има предходен стаж по специалността и с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит формира брутно трудово възнаграждение над 780 лв. След 1 януари 2024 година ще говорим за МРЗ в размер на 933 лева. Отговор на този въпрос предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово правои създател на платформата
mywork.
Отговорът на въпросът е отрицателен. Основната заплата следва да е най-малко в размера на минималната работна заплата за страната, без значение колко процента ще добави към нея допълнителното възнаграждение.
Брутната заплата на всеки работник или служител е различна, защото зависи и от процента допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Минималната работна заплата може да служи като база за определяне на началните основни заплати в предприятието, на допълнителни трудови възнаграждения и социални придобивки. Използва се също за целите на осигурителното право и социалното подпомагане.
Добре е да се обърне внимание и на съотношението между "минимална работна заплата“ и "минимален осигурителен доход/праг“, доколкото между тях често се наблюдава смесване. Минималните осигурителни прагове представляват законоустановени минимални размери на осигурителния доход, върху които се правят осигурителни вноски, в зависимост от основната икономическа дейност на работодателя и квалификационната група, в която се класифицира професията, упражнявана от осигуреното лице. Размерите на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Минималната работна заплата служи и като единица мярка за определяне на секвестируемата част от дохода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс. Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само, ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Същото важи и ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа, както и ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Припомняме, че несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата“. Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.
Справка:
чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс