Нов проект на КНСБ цели да засели изоставените райони и имоти у нас с чужди граждани, които обаче имат български произход, предаде репортер на Plovdiv24.bg
Това заяви на брифинг преди минути президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров. Пред журналистите говориха още областният координатор на КНСБ за Пловдив Боян Бойкински и националният секретар Тодор Капитанов.
По думите им това би направило добра услуга на бизнеса, който към момента търси около 120 и 150 хиляди души, без да се налага да се внася работна ръка от трети страни – кадри, които дори не говорят български език.
Според проекта около 60 000 семейства от Молдова и Украйна биха могли трайно да се заселят у нас, като започнат работа в България. За целта ще се търси съдействие и от местната власт по региони, която да каже къде има изоставени населени места или имоти.
От КНСБ представиха и стартиращата национална кампания "Арена Работеща България", която има за цел да постави най-сериозните проблеми на хората на труда, които не са представени в синдикати. Според статистиката ¾ от работниците в страната ни нямат синдикати, които да ги представляват, тоест няма кой да гарантира, че исканията им ще бъдат чути.
Кампанията акцентира и върху връзката между работата, интернета, социалните мрежи и нуждата от регулация между тези елементи.
“Във Франция работниците имат право да се изключат от интернет и телефоните си за определено време всеки ден. В този период дори шефът няма право да ги търси. В Стара Загора пък събират телефоните на входа на предприятието и ги връщат чак след края на работния ден. Уволняват заради коментари във Фейсбук или за това, че някой е обявил заплатата си в социалните мрежи", коментира Пламен Димитров.
По данни на конфедерацията, около 40% от болничните, които българските работници ползват, е заради така наречения “бърнаут" (анг. burnout – претоварване). Главната причина за него е, че служителите не знаят реално какво точно се очаква от тях, тъй като трудовите характеристики често са формални. На претоварване се дължи и около 30% от текучеството на кадри в страната, което води до около 140 милиона лева загуби годишно.