Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Защо мозъкът ни расте, но интелектът ни закърнява?
Автор: Георги Иванов 09:19 / 10.04.2024Коментари (0)1360
©
Защо мозъкът ни расте, но интелектът ни закърнява? На този въпрос се опитахме да отговорим с помощта на доц. Борис Грозданов от Института по философия и социология на БАН, в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". Мозъкът на човека е нараснал със 7%, но коефициентът на интелигентност на средностатистическия човек бавно намалява, сочи проучване на Калифорнийския университет.

“Имам работна хипотеза за интелекта - човешката интелигентност има 3 необходими компонента. Способност за разбиране, разсъждение и приоритизиране на задачи на база разбирането и разсъждаването. В AI моделите тези компоненти трябва да бъдат моделирани, за да говорим за интелигентна способност. Достъпът до информация не гарантира знание - огромният обем информация може да бъде причина за намаляване на интелектуалните способности и практическата ни неспособност да изградим интелекта си в море от хаотична и фалшива информация", разясни темата доц. Грозданов.

Теорията на познанието се занимава с приложението на знанието. “Най-много е нараснал делът на мозъка във връзка с двигателните дейности. Интелектът е един от множество еволюционни инструменти. Всеки еволюционен инструмент има една функция - адаптация на човека в средата, в която се намира, не в средата, в която са живели предците му. Днешната среда е радикално различна от средата на първите хомо сапиенс. Днес реалността е цифрова, много по-малко двигателна и затова намирам резултатите на Калифорнийския университет донякъде за странни. Ако човек днес не става от бюрото си по 8-10 часа, не знам как е нараснал делът на мозъка ни, отговарящ за движението", разгледа аналитично проучването на университета доц. Борис Грозданов.

“Стремежът да оцелеем е вкоренен във всеки организъм. Хората в огромен процент предпочитат да вярват на видяното, чутото, прочетеното. Приемат нещо за факт. Това е потенциален проблем - вярата няма критично изследване на информацията", подчерта събеседникът. “Да се усъмним в нещо, да го анализираме - това има невро-физиологична цена, която се изразява във време, нерви, усилия. От тази гледна точка защитен механизъм на съвременния човек е да откаже да мисли критично - не защото не би желал, а защото не може да плати в реало време цената, за да стигне до истината", смята още той.

Крайност е и да подлагаме всичко на съмнание - в животинската природа цената за погрешно възприемане на реалността е животът. Ако птицата не види навреме хищника, дебнещ в храстите, ще плати с живота си глешното възприемане на реалността. “Ние с лека ръка си позволяваме да вярваме на всичко, не критично да стигнем до обоснована хипотеза и трябва да опитаме да приоритизираме неща, за които можем да платим цената да

мислим критично. Можем да си позволим да изпадаме в заблуди за неща, които няма да застрашат съществуването ни, това е голяма дилема на съвремието, пред която се изправя всеки от нас", подчерта Борис Грозданов.

“Много малко потребители са прочели научните публикации във връзка с ваксините. Не е и реалистично да очакваме бързо разбиране на такъв проблем от широката публика. В океана от информация процентът факти, истини и адекватни модели е много нисък. Когато засечем фалшиви модели, в които сме вярвали години наред, е лесно да ги приемем. Невъзможно е средностатистическият човек да се откаже лесно от стари, вкоренени разбирания, било то и грешни", подчерта доц.Борис Грозданов.

Не вярваме на науката относно ваксинирането, например, нито на изкуствения интелект, но ползваме мобилни технологии ежедневно. Тук има и елемент на лицемерие, за който трябва да си дадем сметка, смята доц. Грозданов.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Античен град Хераклея Синтика разкрива още от тайните си
Бюджет 2025
Почина Лиъм Пейн
51-ото Народно събрание
Зима 2024/2025 г.
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре (501) 15%
Добре, но можеше и по-добре (457) 14%
Не се справи (640) 19%
Пълна трагедия (1769) 53%

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: