Защо зачестиха инцидентите на пешеходни пътеки?

Преди малко повече от една година Прокуратурата на Република България нареди извършването на проверка на всички пешеходни пътеки в страната и задължи стопаните на пътищата да приведат в годност пътеките, там където те не отговаряха на нормативните изисквания. Тези мерки бяха предприети във връзка с множеството инциденти на пешеходни пътеки, както и с големият брой загинали в следствие ПТП в зоната на пешеходна пътека. През последните няколко месеца обаче прави впечатление, че инцидентите на места за пресичане, отново зачестиха. Така например на 30 май 2019 г. кола блъсна и уби петнадесет годишно момче в София, на 8 юни в Благоевград има друг инцидент с блъснат пешеходец, днес 10 юни в Стара Загора също е имало инцидент с блъсната осемдесет годишна жена и две годишно дете.

Всичко това показва, че предприетите до момента мерки за обезопасяване на пешеходните пътеки, не дават резултат и инцидентите не намаляват. Това може да се дължи на няколко причини. На първо място изводите, които са направени от ПРБ, може да се окаже, че не кореспондират с конкретните проблеми на пътната безопасност в зоната на пешеходните пътеки. На второ място е напълно възможно стопаните на пътя да не са предприели всички необходими мерки за това наистина да приведат в годност и да обезопасят пътеките, така че те да осигуряват пътна безопасност. На трето, но не последно по важност излиза и фактът, че методиката, по която са били инспектирани пешеходните пътеки, е сгрешена и това е довело до погрешни изводи и съответно погрешни мерки.

При по-внимателен преглед на настъпилите произшествия от последния месец в страната ни показват, че засегнати от тези инциденти са най-уязвимите социални групи, групите на малките деца и пенсионерите. Това показва, че мерките, които се прилагат за обезопасяване на пешеходните пътеки, не са достатъчно ефективни. Това от една страна се дължи на поведението на водачите на ППС, но от друга страна не бива да се отрича, че пътната среда, която ни е предоставил организаторът на движението, не осигурява пътна безопасност и не предотвратява инцидентите в следствие на грешка от страна на водача. Световната и европейски практики показват, че не е достатъчно ефективно да се търсят възможности за прилагане на мерки за въздействие над водачите като се отрича влиянието на пътната среда. Пряко доказателство за това са и множеството инциденти, въпреки всички проверки и въпреки предприетите мерки.

В допълнение Институтът за пътна безопасност призова и за проверка на изкуствено изпъкналите напречни неравности (ИИНН) в цялата страна, като до момента от получената информация става ясно, че повечето от тези изкуствени неравности са изрядни и годни за употреба по данни на администрациите отговорни за тяхната експлоатация. Самият факт обаче, че повече от 85% от общините в България продължават да нямат валиден Генерален план за организация на движението (ГПОД), показва, че нито пешеходните пътеки, нито изкуствените изпъкнали напречни неравности са в рамките на действащата нормативна рамка. Това показва, че предприетите мерки след проверката на прокуратурата са по-скоро реактивни, отколкото превантивни и целящи наистина да се създаде безопасна пътна среда. Нещо повече, отричането на проблема и неглижирането му е станало напълно хронично. Администрациите не разбират какви са проблемите на пътната безопасност и по този начин не може да се вземат мерки за реална пътна безопасност.

ИПБ отново призовава за извършване на инспекции по пътна безопасност възможно най-скоро, за да могат да се анализират реалните пътни проблеми и на базата на този анализ да се предложат адекватни и работещи решения за повече пътна безопасност, не само на хартия, но и на практика.