71 на сто от българите използват интернет за Facebook, показват последните данни на националната статистика за миналата година. Най-активно в мрежата влизат младежите между 16 и 24 години.
Признаците, че може би е време да спрем компютъра и да захвърлим смартфона си, терапевтите наричат: "загуба на истинския живот". Сред тях попадат ситуациите, в които не спим до късно, за да си проверяваме мейла, не се храним, за да има време за блога или профила ни в социалната мрежа или пък се гневим се, когато някой не ни отговори на това, което сме му изпратили във Facebook.
От здравното министерство обясниха, че пристрастяването към интернет не е медицински доказано и няма данни колко хора страдат от компютърна зависимост.
Явор Илийчев е виждал живота и през екрана на компютъра, и през прозореца на комуната, в която се е лекувал от него. За пръв път хваща мишка и клавиатура на 9 години, първо заради игри.
Явор разказва за интернет зависимостта си като за смъртен враг. "Имало е случаи по два-три четири дни да съм в мрежата без да спирам. Това ми е водата, това ми е храната, това ми е въздухът, това ми е отношението, не се интересувах от нищо друго", признава той пред Нова тв.
Осъзнал, че трябва да избере: да се промени или да се врече на самотното цъкане. Написал в интернет "зависимости" и му излезли много. Така интернет го извел от интернет. Срещнал го с терапевти и други зависими. От наркотици, алкохол, храна... но още никой от компютри.
"Когато се качих горе в рехабилитационния център, видях неща, които много ме стреснаха", разказва Явор.
Терапевтите обясняват, че 9-10 годишни деца вече прекаляват с интернет, а би трябвало на ден да прекарват по не повече от половин час на компютъра.
"Хората намират трибуна, където да изявяват себе си, да се покажат такива, каквито искат да бъдат и малко по малко започват да вярват на този фалшив образ и следват разочарованията", коментира терапевтът Волен Пасков.