Журналист: Хаос и обърканост царят у хората, защото сме залети с много информация

Времената, в които живеем, са доста объркани. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ журналистът и писател Димитър Кенаров. "Времената, в които живеем, са доста объркани. Хаос и обърканост царят у хората, защото сме залети с прекалено много информация – не знаем на какво да вярваме, не знаем в какво да вярваме. Може би това е най-големият проблем.“  

Книгата "Диктатори, трактори и други приключения“ на Димитър Кенаров с репортажни разкази за светът на Беларус се срещат личното и политическото в една пресечна точка както в литературата, така и в журналистиката. "В книгата тракторът е един вид метафора на държавата, споделя още авторът, - която не се обръща настрани, а оре напред, "хомотракторус“ така да се каже. Разглежда света през тази машина – тракторът. Заглавието обединява и текстовете в тази книга, писани в поствоенна Югославия: Сърбия, Косово, има тест от Ирак, Беларус, от Крим. Има доста авторитарни диктаторски страни, и заглавието обхваща част от този свят,“  разказа още Димитър Кенаров.

"Проблемът е, че подобен тип авторитарни режими и настроения, като тези в Беларус и Русия, се появяват и в останалата част на Европа, смята Димитър Кенаров: "Появяват се подобни настроения и в страни, като Унгария, в Полша, в България. Това се е променило за 10 години. И то е може би в следствие на това, че на хората им липсва посока, липсва им компас, и започват отново да дават доверието си на т.нар. силни, силен юмрук или каквото е. Това по-скоро е не желание за диктатура, но според мен идва от някакъв тип обърканост.“

Първият текст в книгата е посветен на бивша Югославия, той е писан и най-отдавна, сподели авторът, като според него "нещата вече са се променили в бивша Югославия – аз често посещавам тази част на Балканите, и в същото време не са се променили. В някои отношения места, като Босна, са станали още по-горещи тлеещи горещи точки. Дейтанското споразумение прекрати военните сражения, но всъщност политически се оказа доста голям хаос и този хаос продължава и до днес.  За този тип диктатори, като Слободан Милошевич в Югославия, е характерно желанието за задържане на властта на всяка цена. Това го виждаме и в България, но разбира се в много по-мек вариант на този тип лидери, като Бойко Борисов,“ разказа Димитър Кенаров.

"В България тази соцносталгия към миналото, за някакъв тип подреденост, ред, хората си мислят, че социалната държава може да съществува само в някакъв тип диктатура, което не е вярно. Всъщност, исторически при нас е било така в някакъв смисъл след 1944 година. Но виждаме, че социалната държава, която е след Втората световна война на Запад, е функционална, но запазва и демократичните си ценности, - смята още журналистът Димитър Кенаров. - Т.е. възможно е имаме социална държава и по-голямо икономическо равенство между хората, да има ред, и в същото време за това не е нужна силната ръка, това може да стане през гражданско общество, през демократичната държава.“    

Според него навлизаме в нова ера, наречена технологичен феодализъм: "Виждаме огромни компании, като "Фейсбук“, стават по-мощни от държави, които могат да контролират огромни ресурси, някои от тях имат частни армии, създават илюзията за свобода, но всъщност този тип управление е изключително вреден. Това е най-страшното може би – новият тип диктатура, която е технологическата диктатура, и която е вече при нас.“