Защо възникна кризата с настаняването на бежанците от Украйна у нас и какво пропусна да направи държавата, коментира в "Мрежата“ по БНР по Владо Йончев, главен редактор на "OFFNEWS"
"Ние, българите, сме състрадателен народ и когато човек е в беда, сме готови да направим всичко, за да му помогнем той да живее като нас. Но в същото време ние не сме хора, които се радват на чуждия успех. Ако някой е дошъл в страната ни и се опитва да живее по-добре от нас, това много ни разгневява. Смятам, че това е национална черта. В началото всички се опитваха да помогнат на украинците кой с каквото може, но когато отмина малко време и се видя, че те не са бежанците, които очакваме – без дреха на гърба си, без спестявания. Тази война не е точно такава – много от хората бягат не защото са загубили къщите си или са загубили работата си."
"Те бягат, защото градовете им предстои да бъдат бомбардирани и искат да спасят децата си. Те имат някакви спестявания, имат специалности, с които могат да работят и те се опитват да уредят живота си колкото може по-добре и достойно. Тук идва голямото разминаване. Ние никога не сме си представяли, че украинците живеят по-добре от нас, а те са живели по-добре от нас. Това не е някаква изостанала страна."
"Ние много сме свикнали с неща, които при нас не са наред. Когато украинците поставиха въпросите, които не са наред при нас, но ни сме забравили да поставим, започнаха да ни изглеждат капризни. Например, как да отида на място, където няма лекар, а ние забравихме, че години наред свикнахме да живеем в малките населени места, у нас, където нямат лекар. Същото е и с местата за детските градини в големите градове. Обиждаме им се, че отказват работа за 900 лева за 6-дневна работна седмица. Ами, да, това не е работа, а експлоатация. Това са неща, с които цялото ни общество солидарно трябва да се бори. И когато
Асен Василев каза, че не трябва да има работодатели, които печелят само от нископлатен труд, всички го нападнаха, включително и работниците, които той защитава."
"За една и съща житейска история има ирландска и различна българска поговорка. Българската поговорка е: "Преклонена главица сабя не я сече", а ирландската е: "Високо вдигната глава сабя не я сече". Всичко това е защото политиците през последните 30 години са били представителна извадка на българския народ. Те са това, което хората са избирали, те са отражение на народа. Толкова са ни силите като народ – да извадим такива политици – крадливи, корумпирани, некомпетентни. Явно това е цветът на нацията.
Ето например, ако вярваме на социологическите проучвания и това, че според тях "Възраждане" събират още последователи, това също е огледало на това какъв процент от българите могат да бъдат манипулирани в каквато посока някой поиска. Ние не си даваме сметка за руския фашизъм, който нападна Украйна и убива хора там, прониква в България. Путин продуцира малки фашистчета в съседните на Русия страни. Ако се случи така, че Путин да победи Украйна, всички тези фашистчета ще дойдат на власт у нас, за да тричат. Истинското гражданско общество у нас е това, което помага на жените, чиито мъже воюват сега в Украйна, защото ако Украйна падне, ни чака да станем Съветска република."
"Нито този на туризма се извини за думите си за украинските бежанци, нито
Калина Константинова се извини както трябва. Нейното беше някак несръчно извинение, колкото ѝ беше несръчно изявлението, такова ѝ беше и извинението. Не искам да хвърлям остри думи, предпочитам обяснението, че ние сме свикнали нашата държава да не работи, знаем, че тя нищичко не може. Смятам, че по отношение на бежанците, държавата направи огромно усилие имаше и желание нещичко да направи. То естествено не се получи, защото нашата държава толкова си може. Все пак, въпреки кашата, която забъркахме, ние се опитахме да се отнесем добре към тези бежанци."
"Грешката е принципна, защото подходът ни към тях е като към хора, от които нещо можем да вземем, от които можем да се възползваме, а не като към хора, които да интегрираме в нашето общество.
Европа отдели 148 милиона само в първия транш за България, които да отидат за украинските бежанци. От тях 48 милиона бяха дадени за програмата за настаняване в хотелите. И това беше в полза на хотелиерите, защото 3 души в една стая са 120 лева, едва ли през февруари хотелиерът получава толкова на ден за стая на морето. Беше пропуснат моментът, в който тези бежанци можеха да бъдат заселени във вътрешността на страната, където са работните места и градовете, в които масово живеят българи. Така създадохме луксозни гета по морето ни. Програмата беше добра в началото, но после трябваше на малки порции да започне интеграция."
"Тя е изградена от две части. Първата е, че Европа е някакво място на разврата, където някакви джендъри и всякакви други върлуват. Втората част е – тази Европа ви е чужда. Вие не сте европейци, защото не сте джендъри. Ето как работи – ако някой ти каже, че не си европеец, ти ще се обидиш. Но ако ти каже ти не си джендър, следователно не си европеец, защото там са всички са джендъри, ти ще си кажеш – да бе, верно, не съм. Най-голямата ни гордост трябва да е, че сме част от европейското семейство, което е срещу крепостническите култури, което крепостничество продължава и в момента, че сме срещу варварщината на пратените в Украйна да воюват и не са виждали никога тоалетна чиния. Затова ги крадат. Пропагандата удря цивилизационните ни постижения."