Симеон Колев е журналист, общественик и общински съветник от ГЕРБ-СДС. Той е и бивш съпруг на известната журналистка Марияна Векилска. Това е неговото мнение за политическата ситуация в България през последните 10 години
Гледам основното заглавие на "Капитал" - "Загубеното десетилетие" и разбира се е посветено на управлението в този период. Преди десетина години, пак "Капитал" имаше заглавие "Защо нямаме магистрали" и бяха прави - тогава това беше основен проблем. За мен, липсата на пътища дори беше цивилизационен разлом между нормалната държава и разградената държава. Десетина година по-късно и в голяма степен този проблем е решен. "Хемус" се строи, "Тракия" е готова, "Марица" е готова, а личните ми фаворити - на магистралата до Калотина й остават 15-тина километра и ще е готова до края на годината, а на "Струма" й остават около 25 километра. Съгласен съм, че в последните десет години и през които и да е десет години е можело да се направи повече, много повече, но между категориите "всичко" и "нищо" има "нещо", "не малко" и т.н. Да кажеш на нещото нищо е тенденциозно и просто не е вярно, защото всеки от нас е бил през тези десет години и е правил нещо.През последните десет години ние имахме проблеми и предизвикателства, които преборихме и много от тях забравихме. Останаха ни и много предизвикателства и задачи в to do-листа. За тях са следващите 1,2, 10 или 100 години.Искам да обърна внимание на една мантра, която ми писна да слушам. България продължава да е най-бедната и най-изостаналата държава в ЕС, не заради Бойко Борисов, Иван Костов, или царя а защото така е заварена и винаги е била такава от края на 30-те години на миналия век. Непростимото са го направили комунистите, които от прилично развита държава доведоха България до статута й на най-бедната. Това е обективния факт, а сравненията с останалите в клуба на богатите са трудни и не са в наша полза.Нелепо е някой да ни убеждава, че живеем добре, ако ние нямаме очи или сетива сами да усетим това. Но е също толкова нелепо някой да ни убеждава, че живеем по-зле, отколкото ние усещаме.