Знаете ли къде се намира единствената река в света, която носи името България?

Знаете ли че, единствената река в света, носеща името България (Rio Bulgaria) се намира в Северен Хондурас близо до град Ла Сейба. Sofia24.bg ще ви разкаже как тази река е получила своето име. Тя получава името си от група 130 български заселници в началото на миналия век. Те откриват в джунглата река, несъществуваща на картата до тогава, като решават да я кръстят България в чест на своята родина. Рио Булгария извира в планината Грасиас а Диос в Националния парк Пико Бонито. Името си реката получава от група български заселници в Хондурас от началото на XX век, които откриват река, която дотогава не съществува на картата на Хондурас, и решават да я кръстят на своята родина.

В по-голямата част от течението си реката е заобиколена от труднопроходима джунгла и поради пресечения и силно наклонен терен нейното поречие не е добре проучено. На 14 февруари 2010 г. от Тегусигалпа към изворите на Рио Булгариа тръгва фотографска експедиция, която цели да документира богататите на флора и фауна брегове на реката и да достигне нейните извори. Експедицията се осъществява със съдействието на Дома на културата в Ла Сейба, а в нея взимат участие двама изтъкнати хондураски фотографи - Нимер Алварадо и Марвин Коралес.

Реката е наречена така в чест на нейния откривател, който е българин и е един от първите наши сънародници, заселили се в централноамериканската държава през 20-те години на миналия век. Към днешната дата в Хондурас живеят около 10 000 души с български произход. Всички мъже носят български фамилии, като и повечето жени също са запазили поне едно българско име.

 

През 1928 година в Ла Сейба се заселил първият български емигрант – Борис Петров, който напуснал родния си Белоградчишки край и през Куба се озовал в Централна Америка. Борис си направил бананова плантация и скоро бил последван от други българи. Нашите сънародници били толкова предприемчиви, че скоро построили и железопътна линия. Тогавашният президент на Хондурас дори заповядал хазната да покрие разходите по железницата и поръчал да се построят още километри.

По-късно българите станали работодатели на местните метиси, като дори започнали и да печатат пари. Преди нашите сънародници да се заселят там, местните хора ядяли царевица. Днес повечето хлебарници и фурни са собственост на българи и произвеждат хляб. До 1955 г. край реката съществувало българско селище.