Всъщност баните могат да ни разкажат не само за бурния XX век. В днешния си вид те са и една чудесна, гротескова илюстрация на т.нар. преход.
Пред наблюдателния посетител „културните" пластове могат да подскажат за много от привичките и вкусовете на днешните българи - за техния неутолим стремеж към ориенталски кеф, примесен с фин търговски нюх към актуалностите на момента и решителността да вземеш всичко наведнъж.
Какво друго, ако не желанието да засенчиш конкуренцията с жест на стар болярин, може да те накара да надстроиш бойници като от средновековна крепост на фасадата на едни плажни съблекални, в непосредствено съседство до възрожденските лампази на съседа.
Фрагменти от всичко това все още могат да се видят сред руините на този „имперски" разкош, изчезнал също така тайнствено и внезапно, както се и появи - сред фойерверки, техно и попфолк, загърбвайки досадния шум на вълните.
Ако на места останките са кое-годе прилично опаковани и прикриващи срамотиите на постмодерния гуляй, на други ще видим сглобени надве-натри огради, или просто дузина тухли с хоросан по средата на плажа, напомнящи за някоя от многобройните разделителни стени.
Източник: Днес +