Ей, Богу - има баланс и в живота и в политиката и в природата! Това го твърдя най-вече за да успокоя кмета на Варна
Иван Портних. Примерите за това са пред очите ни вече всекидневно.
Вероятно не политиката и не природата и не животът обаче засраха варненските морски води. Те са в състояние, в което нормален човек да го е гнус да си помисли дори да влезе в морето. Не чухме нито едно нормално човешко обяснение. Не чухме никакво обяснение.
Не чухме една нормална причина за това. Не чухме извинение. Премиерът Борисов дойда на крака във Варна, но не отвори дума за морската мръсотия. Вчера се хвали, че водата ни е по-чиста от гръцката и рибата ни по—прясна от тяхната. Боже Господи, какви глупости!
Новоизлюпеният фен на ГЕРБ - адвокатът Балачев заобясннява, че вината е в правителството на Станишев…
По- тъпо от това прозвуча само идеята на кмета Иван, че акцията е
"политически планктон“. Във всяка нормална държава щяха да се пишат оставки. Всички знаем, че ние не сме нормална държава. Оставки няма.
Но важното е да намерим къде е баланса : Балансът дойде от неочаквано място. След като морската вода стана съвършено негодна за къпане и плуване, Бог изпрати изобилна чиста вода от небето под формата на яки следобедни всекидневни дъждове! За да компенсира мръсната морска вода, нали разбирате… Балансът на чистата вода беше възстановен, като дори пред ветроходците се отвори възможност да опъват платната по новите варненски булеварди.
И още един баланс на природата и живота – След като вирусът прецака туристическия сезон – дъждът ще го спаси!
Защото с тия дъждове вече окончателно приличаме на Венеция. И отново няма дори обяснение, няма извинение. Няма уволнения, няма оставки… Всичко е в реда на нещата. Единият булевард е с цена по-висока от космическия полет на Илон Мъск. Вероятно се очаква по него освен автомобили и камиони, в дъждовно време да плуват яхти и ветроходи, а в близко бъдеще да се стрелкат и луноходи. Които пък са крайно необходими за преминаване през малките улички в града ни преди синята зона.
Във Варна отдавна гражданското недоволство не ражда нищо друго освен интриги или някоя фейсбук-публикация. Времената, в които един кмет си отиде под натиска на улицата са безвъзвратно удавени в безсмислието на местното самоуправление. И децата вече знаят, че няма значение кой е кмет, стига Борисов да го харесва. И да има дял от републиканския бюджет. Защото иначе как беше – "Варна ще си остане едно село“… Че не го досрамя да го каже на времето…