За лъжата, повторена сто пъти и за чашата, по която хвърлят камъни "безгрешните"

Едва ли има народ, който толкова самопогубващо да оплюва всичко хубаво, което има и от което останалите народи далновидно извличат дивиденти, привличат инвеститори и туристи. 

Дали избиването на комплекси може да ни донесе нещо положително, когато вместо да се опитаме да направим нещо добро, предпочитаме да очерним усилията на онези, които се опитват да градят и създават. Или е по-лесно "безгрешните" да хвърлят камъни по чашата, като я представят наполовина празна, вместо да се опитат да допринесат с нещичко, за да я напълнят и да заживеят в хармония със себе си и света около себе си.  

Онези, които най-много критикуват останалите, често в живота си не са постигнали нищо градивно, затова единствената им утеха е тази, че всички са "маскари".

Дали варненци са европейци по дух или острото жило на балканския манталитет ги боцка, та по махленски критикуват всичко? Счупената плочка и дупката на пътя са по-забележими от грейналите цветни алеи, от преасфалтираните и обновени булеварди и площади, от всичко красиво, което прави Варна един от най-привлекателните градове за туристите, които явно имат по-добре зрение от нас за красивото. 

На принципа, че една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина може да се манипулира с лекота общественото мнение. 

Примерът със замърсяването на варненският залив е показателен. Да, проблем има, тръбата се е скъсала, минало е време, Варненското езеро е било замърсено.

Хронологията на събитията не е повод на този коментар. По-важното е, че месец, след като тази тръба не бълва мръсотия, продължава като развалена грамофонна плоча да се върти информацията за екокатастрофа, за замърсяване в морето, каквото не съществува.  

Наводненията при всеки порой във Варна са другата актуална с днешна дата тема за любителите на критиката. Нима подобни наводнения няма при пороите в други държави, където инфраструктурата е перфектна или поне така се твърди?  

Хайде да погледнем 20 години назад. Да сравним Варна вчера и днес. Колко късогледи и неблагодарни трябва да сме, за да не видим всички ремонтирани булеварди, училища, детски градини, всички нови детски и спортни площадки, всички прекрасни паркове, всички мащабни и не толкова мащабни проекти, всички ремонтирани малки улички и междублокови пространства. 

Кой град в България е реализирал в последните години проект с мащабите на бул. "Левски". Дали е най-скъпото съоръжение или не, има експерти, те да го коментират. Факт е, обаче, че трафикът е разтоварен. Предстои реализирането на още много проекти в тази насока. И ако не сме съпричастни и търпеливи, няма как да се случат добрите неща. 

Няма по-лесно нещо от истината, но истината е субективно понятие. За мнозина тя е повлияна от субективни политически амбиции и намерения.

Когато се възползваме от придобивките на Варна, може би трябва да сме повече благодарни и по-малко съдници. Ако я обичаме, а тя го заслужава!

Лесно се хвърлят камъни, но малко са безгрешните, които имат право на това.