30 години от кончината на писателя, драматург и журналист Иван Радоев

Днес отбелязваме 30 години от кончината на непрежалимия писател, драматург и поет Иван Радоев, патрон от 1997 г. на Драматично-куклен театър – Плевен.

"Свободен е този човек, който може да каже пред себе си: от нищо не ме е страх, нищо не мога да спечеля, нищо не мога да загубя, но знам, че това съм аз.“ – Иван Радоев

На 10 юли 1994 г. на 67 години се разделихме с превърналия се в еталон за поетичен талант и безмилостно перо български писател Иван Радоев, който в едно от последните си интервюта споделя – "Аз ще ги умора с търпение!“. Неговата поезия и драматургия устоя и победи във времето с безспорния си талант, прозорливост и мъдрост, написаха от ДКТ "Иван Радоев".

Роден на 30 март през 1927 г. в гр. Пордим Иван Радоев учи в Първа мъжка гимназия в гр. Плевен и още тогава става популярен с дейността си в Художествената самодейност като текстописец, композитор на песни, диригент на хор и театрален режисьор. Днес малцина помнят, че Иван Радоев е бил музикално грамотен и е свирил на пиано, акордеон, китара и кларинет, а в младежките си години е бил и център нападател на Плевенския футболен отбор СП-39.

Иван Радоев е открит за българската поезия от Борис Делчев още с първата си стихосбирка през 50-те години, написана по време на участието му в бригадирското движение за построяването на Хаинбоаз, и публикувана във в-к "Литературен фронт“. Този любовен цикъл предизвиква бурна дискусия и критиката поставя стигма върху поезията му като я определя като "сексуално-буржоазна“, "еротична“, "порочна“ и "упадъчна“.

През години работи като редактор във в. "Стършел", в. "Родни криле", сп. "Български воин", Българска телевизия, а като драматург- в Народната опера - София (1963-1968), в театър "Сълза и смях" (1970-1972), театър "София" (1972-1986) и Пернишкия театър (1986-1990).

Сред най-значимите му стихосбирки са: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992).

Иван Радоев е един от създателите на лиричната драма у нас, оставил във вечното театрално хранилище пиесите "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън", "Кълбовидна мълния" и др.

На 30 март тази година Драматично-куклен театър "Иван Радоев“ честваше 97 години от рождението на писателя с поетичния пърформанс "Един бял лист“, създаден по идея на внука на поета - Калоян Радоев и на режисьора Йордан Славейков. В едночасово театрално-поетично събитие, по стихове на Иван Радоев, участваха Иван Радоев – син, актьорът на Плевенския театър Антъни Пенев, както и актьорите Димитър Николов, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специален гост на събитието беше и съпругата на поета Весела Радоева.

Иван Радоев е носител на извънредната награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Той остава в паметта ни като един от най-благородните, нежни, незлобливи и едновременно с това критични поети и драматурзи на България.