През 80-те години Темелков, влюбен в класическата музика и един от най-великите й интерпретатори - Херберт фон Караян, след лична среща с диригента, рисува прекрасен негов портрет и му го изпраща в Залцбург. В резултат освен, че картината му влиза в една от най-известните колекции в света, получава от гениалния австриец покана да замине да твори и живее със семейството си в Залцбург. Признание на един "маестро" към друг "маестро".... През следващите години голяма западна верига галерии открива таланта на българина на негова самостоятелна изложба в Солун и следват покани за солови изяви в престижни европейски галерии. Така варненецът подрежда самостоятелна изложба във Венеция, разпродадена още в деня на откриването на експозицията. Следват изява след изява в други европейски градове. Но въпреки многобройните възможности, които се откриват пред него, Стефан остава в любимия си морски град. Защото е изключително емоционален художник, силно влюбен в свободата - свобода на човека да направи своя избор, свободата на твореца да изразява себе си и да работи без съобразяване с условностите, с пазарната конюнктура.
"Силуети" зрее в мислите на твореца през последните три години. Първи "разсъждения" по темата откриваме още в картините от 2009-та година - "Френски мотив" и "Музикант". През 2010-та изпод четката на Темелков се ражда картината "Нощ в Ню Йорк". Вълнение и очакване за нещо ново, свободен дух, лекота и финес, нотки на приглушена страст се излъчват от платното. Тази картина е спусъкът, който взривява и освобождава емоциите на твореца, за да се заредят след нея "Бедуин", "Очакване", "Движение", "Влюбени в нощния град". През 2011-та следват "Конник във времето", ""Обреди", "Японски приказки", които вече са специално рисувани за предстоящата изложба в "Ларго". 

"Абстракцията е изчистване на същественото от несъщественото...." - казва Стефан Темелков и рисува абстрактен поглед към човешките емоции, претворени чрез силуети. Потъването в илюзорния свят на художника, изпълнен със сенки, силуети, загатнато движение, е като потъване в сънищата.... Едно сладостно, вълнуващо пътешествие, което ще ни отведе незнайно накъде..... Крачейки от картина на картина в изложбената зала, като че ли отмятаме прозирни, ефирни завеси, и пред сетивата ни се откриват светове от емоции.... Всяка една от картините е един силует, който изразява една емоция - силуетът на тъгата в "Мароко", на копнежа по свободата - в "Бедуин", силуетът на надеждата - в "Очакване", на мистичното вглъбяване - в "Обреди".... Боите са положени фино върху платното, цветът е като една безкрайна вариация на бялото, нежните и прозрачни линии на рисунъка показват умелата ръка на вече утвърден майстор, изящните и балансирани композиции ни помагат да съсредоточим вниманието си върху меланхолните сюжети, изпълнени с невероятна лекота.