Андрей за филма за Гунди: Не сме получили помощ от държавата за реализацията му досега, но все пак се надяваме
Финансирахме го изцяло на частен принцип, през спонсори, рекламодатели, със собствени средства огромна част. Това каза за предаването "Цветовете на България" по Радио "Фокус" Андрей Арнаудов, продуцент и ТВ водещ, във връзка с филма "Гунди – легенда за любовта“, на който той и Иван Христов са продуценти.
"На този етап, за съжаление, не сме получавали никаква помощ от държавата за реализацията на филма. Надяваме се на по-късен етап да получим някаква помощ. Но това не е най-важното. Важното е, че този филм е плод на многогодишни усилия, на петгодишни усилия на нашия екип, за да може да се реализира. Наистина това е най-мащабният и скъп български филм за последните 20 години. Снимките ни приключиха и от първите неща, които виждаме, сме много доволни. Но тепърва предстои огромна работа на екипа така, че в началото на 2024 г. да може зрителите в киносалоните да видят "Гунди – легенда за любовта“. На въпроса защо е толкова скъп – ами, отговорите са два. То е много просто. Първо, защото е в епоха. Т.е. 60-те години вече са друга епоха, вече светът ни не изглежда по този начин и това предполага много декори и CGI, компютърна анимация, грубо казано. И всичко – дрехи, костюми, спортни екипировки. Освен това, това все пак е филм. Той, въпреки че е посветен по-скоро на любовта и на пътя на един човек, а не е спортен филм по никакъв начин, насочен е точно толкова към жените, колкото и към мъжете, и разказва за времето, има много романтика в него, но въпреки това, има и спортни сцени, а спортните сцени в себе си залагат масовост и мащабност. И тези два компонента – големите мащабни сцени с хиляди хора и освен това епохата, предразполагат филмът да е толкова скъп. Ние затова не го направихме пет години. Емо Бонев дойде с тази идея при нас преди цели шест години и ние, ако беше само, за да работим идеите по сценария и да се подготвим за филма, то щеше да ни отнеме година и половина. А то ни отне четири допълнително, точно защото беше много трудно да стигнем до реализацията му", каза Андрей.
Има пресъздадени мачове, но това не е центърът на филма, подчерта той.
"Центърът на филма е любовта между едно бедно момче от крайните квартали тогава на София и едно момиче от тогавашния комунистически елит на страната, която любов превръща Георги Аспарухов в това, което е. Той пък става толкова голям, че става до някаква степен проблем на системата, малко по малко става легенда, а след смъртта си реално става мит".