Андроника Мартонова: В последните години азиатското кино преживява своеобразен ренесанс

В последните години се наблюдава един своеобразен ренесанс на азиатското кино. Такова мнение изказа в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов филмовият критик, киновед и университетски преподавател проф. д-р Андроника Мартонова от Института за изследване на изкуствата към БАН. "И Китай, и Япония, и Корея имат много дълга кинематографична история. Глобализацията, отварянето на света даде възможност да погледнем с по-голям интерес към тези страни. Бумът на азиатското кино се дължи до голяма степен на развитието на културния сектор и културните политики в тези страни. Южна Корея е един своеобразен пример с целенасочената идея да покаже Корея на света и киното през корейската нова вълна, или т.нар. "Халю“, да стане като своеобразен възможен етикет, един от всичките много.“ 

По думите й голяма роля за разцвета на азиатското кино е превръщането му в глобален феномен: "Благодарение на новите технологии, на телевизията, на платформите за видеосподеляне, хората, които все повече пътуват и се докосват до тези култури, до сериалите – те са неминуемо изключително важен фактор в разпространението на азиатската култура, работата на културните центрове – това дава един импулс все повече и повече хората да се интересуват от азиатското кино,“ смята проф. Андроника Мартонова, като добави, че към всичко това трябва да се прибави и развитието на арт киното, присъствието на източното кино на по-големите фестивали, което също допринася за популяризирането на Далечния изток на голямата световна сцена.   

Според киноведа имаме огромна жанрова и тематична палитра на филмовото изкуство за всеки един зрител, което също допринася за голямото разпространение на азиатското изкуство. "Който и жанр те да пипнат, той се получава. Всеки един сегмент от цялата киноиндустрия е обхванат. Те успяват да ни изненадат със страхотна естетика, много добро развитие на сценария – това е базовото, актьорите са много добре обучени, имат много добър кастинг. Има интересни и документалисти, и аниматори, не е само игралното кино като сегмент – различните видове кино се развиват къде повече, къде по-малко. Развиват и различните форуми, където има и пичинг сесии за младите, и търсят копродукционни модели,“ обясни още тя.

"Един филм трябва да говори на локалната общност и да изважда едни проблеми, да бърка в дълбоките рани на обществото, които са може би нелицеприятни, но той трябва да говори и на останалата част от света,“ смята проф. Андроника Мартонова.

Филмовият критик сподели още, че въпреки че при съвременното китайско кино има една особеност, и това е цензурата на държавно ниво, то успява въпреки нея да обговаря много добре болезнени точки от своето минало, което според нея никак не е лесна задача: "Има автори, които успяват въпреки цензурата да изкарат страшно добри филми, може би да боравят до някаква степен с един много деликатен езоповски език, или така да успяват да си прокарват своите филми в международните фестивали.“ А Благой Иванов изказа мнението си по този въпрос, като каза, че "понякога една такава среда на цензуриране, на правила и догми, може да те притисне по такъв начин, че ти творчески да си по-остроумен, по-адаптивен и да измислиш нещо. Т.е. нещо, което дори може би няма да бъде създадено, ако е в по-свободна, по-либерална среда.“

Като пример проф. Андроника Мартонова даде новия сериал "Трите тела“ (3 Body Problem) по книгите на китайския фантаст Лиу Цъсин, чиято първа книга от трилогията е носител на награда "Хюго": "Една великолепна екранизация, в която също има много болезнени въпроси. Но виждаш, че дори и да има цензура, нещата пак са се получили.“ Това е световен попкултурен и жанров феномен в литературата и във филмовото изкуство, допълни Благой Иванов: "Различното е, че досега сме свикнали да гледаме такива неща от към Запад. Последните години такъв тип продукции са фактор наистина и на Изток, и то по един амбициозен и впечатляващ начин – не просто като имитационен отговор на западното, а като нещо свойствено, което е много ценно нещо.“

Интересно взаимодействие между Изтока и Запада е филмът "Страсти в кухнята“ на виетнамския режисьор Тран Ан Хунг: "Филмът е същевременно френски, но ако му познаваш стила, можеш да видиш точно този усет към киното, към светлината, към воденето на актьорите – има една мекота и плавност, която е оставил в стила си. Смятам, че обогатява определено киноизразността на Запада присъствието на един азиатски режисьор. Има и други примери на такива режисьори и като че ли те успяват да съберат най-доброто от традициите и на Запада, и на Изтока, и затова им се получават техните филми,“ обясни още проф. Андроника Мартонова.