Иначе къщите на англичаните се различават по няколко начина. Първо - фасадата е боядисана в свежи цветове, второ - че дворчетата им са малки и там има основно райграс. Вече са прихванали от българските традиции, така че насред тревата има и засадени цветя.
Англичаните в Добричко се чувстват добре, твърдят самите те. „Разбираме се с българите" - казва Патриша от Нотингам, която сега живее в село Соколово.
„В България сме, защото сме уморени, а това е хубаво място за спокоен живот. Добре се чувстваме тук. Децата ни ги няма, но пък идват да ни виждат" - добавя тя.
Че англичаните искат трайно да останат, дори и в села, където жителите не са повече от десетина, говори интересът им към изучаването на българския език. „По-старите" заселници казват, че първо са се ориентирали в традициите, а после идвал езикът.
„Не се научиха да гледат животни или да си направят лозе" - казват нашенци. Но на масата като че ли пуншът отстъпва на нашенската ракийка - греяна или обикновена. „Иначе искат да научат всичко за всеки от големите празници. Обясняваме се колкото можем, но все пак се разбираме" - казват селяните и не скриват, че за контакти на моменти ползват и внуците си, които знаят този език.
Източник: в. "Народно дело"