Ани Петрова, художник: Главната функция на изкуството е да провокира мисли

Главната функция на изкуството е да задава въпроси в нас, да провокира най-различни мисли. То трябва винаги да ни разбърква и да провокира нещо в нас. Това каза художникът Ани Петрова в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Във "Вечер, посветена на…“, която организират заедно с арт терапевта Вяра Йорданова, фокусът е върху художниците, но и върху самите хора, които присъстват. "Първо правим лекция по история на изкуството за конкретния автор, след това започва рисуване, като посоката е някоя картина на конкретния автор или хората да възпроизведат това, което са почувствали“, разказа Ани Петрова.

Тя разказа за появата на сюрреализма, който води началото си от 20-те години на ХХ век. Той възниква като бунт срещу академизма, който носи много канони, условия и правила, и постепенно се превръща в могъщо течение. "В манифеста за сюрреализма, който пише Андре Бретон през 1924 г., се поставят основните правила, по които да се водят сюрреалистите: да не изпадаш в рутина, да те водят вълшебните нюанси на живота, да държиш мисълта си в режим на автоматично мислене и рисуване, за да можеш да стигнеш до нейната най-чиста сила и въобще умът да се задържи между съня и реалността, където границата е силно размита. Едно от условията за сюрреализма е да можеш да рисуваш изключително реалистично. Като краен резултат получаваме едни изключително реалистични обекти и сцени, които нямат никаква логика. Това, което ни казва сюрреализмът, е: гледай с мисълта, не гледай с очите, защото имам да ти дам много повече от това, което виждаш. Провокацията е в основата на всичко за тях“, разказа Ани Петрова.

Арт терапията е най-естественият път чрез човешката душа чрез изкуство – изобразително изкуство, пластично изкуство, музика, танц, обясни арт терапевтът Вяра Йорданова.  

По думите й, каквото и да рисуват, по един или друг начин хората изобразяват себе си и настройката си. "Основната идея, която заложихме на "Вечер, посветена на вас“, е това, че при нас няма място за критика. Затова много наблягаме на самоиронията, на несъзнаваното, т.е. да оставиш ръката да се движи без мозъкът да цензурира тези движения. Това, което душата има желание да изрази, да го оставиш свободно да се излее на това платно. Нямаме рамка, нямаме ограничения. Хората идват по-стегнати, по-обрани. Ние ги посрещаме все едно идват у нас на гости. Това кара хората автоматично и по естествен път да си тръгнат като наши приятели и да се върнат с други наши приятели. Нашето семейство се мултиплицира“, разказа Вяра Йорданова.