Антонов и Атанасовден са свързани по специален начин

Антоновден и Атанасовден са част от поредицата от зимни празници през януари, които се почитат и като църковен празник в памет на светец, и като народен празник, свързан с редица традиции, обичаи и обреди за здраве и късмет. Това, че Антоновден и Атанасовден следват един след друг, е само част от връзката между двата празника.

Антоновден и Атанасовден – връзка между празниците

Стара легенда разказва защо Антоновден и Атанасовден са празници на ковачите и ножарите, защо Св. Антон и Св. Атанас са техни покровители. Легенда сочи двамата светци за братя, но историческите сведения отричат това, сочейки, че във времето, в което се е родил Св. Атанас, родителите на другия светец вече не били между живите, което прави истинността на легендата невъзможна, а мита за кръвната връзка между тях – просто мит.

Антоновден и Атанасовден са свързани с предпазване от болести и най-вече от чумата и шарката. Обредната трапеза и за двата празника не може без питка – сладка, надупчена с вилица, за да не надупчи шарката децата, намазана с мед, за да се омилостиви лелята, както в някои краища от страната наричали чумата. Обедният хляб – сладък и меден – води до народното име, което Антоновден и Атанасовден получават – "Сладки и медени“ в някои райони. И Антоновден, и Атанасовден са почитани като празници, които пазят от болести. Жените не трябва да плетат, да шият, да докосват вълна, в която според народното поверие спи чумата, а мъжете не бива да впрягат добитъка. Единствената работа, разрешена и на двата празника, е свързаната с приготвянето на обредната трапеза, която много си прилича и която също е за здрава.

Антоновден и Атанасовден са предшествани от един малко популярен празник, наречен "Петрово въже“ или "Петрови вериги“, на който се празнува за здравето на домашните животни. Те които се пускат за първи път през зимата, за да се отбележи, че тя е преполовила, а времето се затопля. След този ден Св. Атанас съблича кожуха си и облича ризата – пролетта е близо.

Старо поверие гласи, че на Антоновден се събират всички болести, за да решат в кой дом да влязат, а на следващия ден Атанасовден – 18 януари тръгват по хората. Макар да е само поверие това, и на двата празника се извършват обреди за предпазване от болести, поднася се и сходна обредна трапеза за омилостивяване на чумата и шарката, да не прекрачат те прага на дома.

В народните представи Св. Антон и Св. Атанас са ковачи, като вероятно това обяснява защо и двамата светци се почитат като лечители и изцелители. Някога на ковачите се е гледало като на сакрални лица, специални богопомазани личности, които могат да лекува, да правят и да развалят магии, а ковачеството е занаят с древен произход, но голямо значение и разпространение у нас.

На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат, нито да се захващат с друга работа с изключение на приготвянето на обредните ястия, мъжете не трябва да впрягат добитъка.

 

И денят, посветен на Св. Антон, и този, посветен на Св. Атанас, са личен празник – имен ден за стотици хиляди българи, носещи имената на светците.

Антоновден и Атанасовден – има ли роднинска връзка между Св.Антон и Св. Атанас?

Според народното поверие Св.Антон и Св. Атанас са двама братя. Друга легенда ги назовава като двама ковачи – майстор и калфа. Роднинска връзка между светците обаче няма или поне няма доказателства в тази посока. Напротив – историческите сведения категорично отричат да има дори зрънце истина в това твърдение, като опровергават мита за тясната роднинска връзка между двамата братя с факти около датите им на раждане – светецът, който почитаме на 18 януари – Св. Атанас – е роден след кончината на родителите на Св. Антон, пише actualno.