Арабските цифри всъщност не са арабски?
Цифрите, които наричаме арабски и които изместват след 1400-та година използваните масово до онзи момент римски цифри, се оказва, че не са арабски при кратко по-задълбочено проучване на темата за произхода на цифрите, които използваме днес. Откъде всъщност произхождат арабските цифри и защо се наричат така?
Арабските цифри с индийски произход?
Макар да звучи на пръв поглед естествено цифрите, наречени арабски, да произхождат от арабския свят, оказва се, че името им не показва произхода, а място, през което са навлезнали на Стария континент. Предполага се, че арабските цифри са създадени в Индия, но са наречени арабски заради проникването им през арабския свят в Европа, където се разпространяват масово и постепенно изместват римските цифри, трудни за употреба заради многобройните правила за изписване и заради липсата на "нула“.
Така арабските цифри остават в историята с това свое име, макар да не е произходът им изобщо арабски. Самите средновековни араби и перси, които разширяват тази цифрова система – индо-арабската цифрова система, я наричат al-ḥisāb al-hindī ("индийска аритметика“), което е красноречиво доказателство, че арабските цифри не са арабски, а произходът им е индийски.
И средновековните, и ренесансови европейски математици също подчертават индийския произход на арабските цифри, но поради факта, че са навлезнали в Европа чрез арабите, като се счита, че това се е случило чрез арабските търговци, цифрите остават именувани арабски. Така днес мнозина погрешно считат, че арабските цифри имат арабски произход.
Индо-арабска цифрова система
Арабските цифри са познати като индо-арабска цифрова система, създадена от индийски математици в периода 1-4 век. Разширяването на тази цифрова система за представяне на цели числа до нецели числа е десетичната бройна система, която в момента е най-разпространената бройна система. Арабските математици възприемат тази система и добавят дробите към нея, с което я обогатяват и разширяват.
Тази система става популярна и по-масово използвана на Стария континент след еволюцията на печатарската преса през 15 век, преди който употребата ѝ в Европа е силно ограничена – използва се в части от Италия. През 999 г. след н.е. папа Силвестър II въвежда нов модел сметало, като приема жетони, представляващи индуско-арабски цифри от едно до девет.
Постепенно тази цифрова система и цифрите, които европейците наричат масово арабски, заради начина им на проникване на континента, започва да се използва все по-масово, първоначално през 12 век в европейската математика, а около 3 века по-късно – през 15 век започва масовата им употреба и извън науката, като тя е обусловена и от неудобството, което поражда употребата на римските цифри, използвани до този момент, при които липсва 0 – факт, породил проблеми, трудности и усложнения.
Така проникването на арабските цифри се оказва повратен момент за европейците, които възприемат с охота тези цифри, намирайки ги за по-удобни от римските, и започват масово да ги използват – факт, довел до постепенното, но трайно и пълно изместване на римските цифри от арабските.
За представяне на числата в индуистко-арабската цифрова система се употребяват различни набори от символи. Широко разпространените западни "арабски цифри“ произлизат от "западноарабските цифри“, разработени в Ал-Андалус и Магреб. "Източноарабските цифри“ или т.нар. арабско-индийски цифри, използвани с арабската писменост, са разработени предимно на територията, на която е разположен Ирак. Независимо кой е създателят на арабските цифри и как ги наричаме, съвременният свят е невъзможен без тях, така че сме дълбоко признателни за съществуването им, пише actualno.com.