Авторите и водещи на "Сценарий от бъдещето" за своите пътувания в Бали и Перу

Бали е уникално и много специално място. Там официална религия е хиндуизмът, но той е преплетен с будизма. Имат и много божества, останали от антични времена. Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий за бъдещето“ на Радио "Фокус“ с водещ Ива Дойчинова.

Някои от животните в Бали също имат статут на полубожества, допълни тя.

"Към днешна дата 87% от населението на Бали следва този особен вид хиндуизъм. Цяла Индонезия изповядва ислямска религия. За да се измъкнат от наредбата за монотеизъм, създадена през 1952 г., жителите на Бали казват, че вярват в триединството - троицата Брахма, Шива и Вишна. Много от тях почитат и Буда, но почитат и много други богове и богини“, обясни доц. Тодорова.

Жителите на Бали са силно религиозни и ежедневно поднасят дарове на боговете в специално обособени молитвени пространства. "Религията е силно вплетена в ежедневния живот. Тя е като изразена цикличност, която се повтаря от векове. Тази ритуалност присъства навсякъде и непрекъснато“, разказа Мариана Тодорова.

Много свещеници в домовете си имат храмове – ашрами. Ритуалите, които се извършват в тях, са посветени на това човек да възприема света през усещането си. "Свещениците понякога приемат туристи и хора от западния свят, разказват за своите принципи и провеждат медитации. Цялата практика е организирана около няколко добродетели – стремеж към морален и етичен живот, стремеж към богатство и творческа дейност, стремежът към радост и любов и стремеж към себепознание и освобождение. За тях богатството и творчеството е проявление на едно е също нещо. Когато богатството се превърне в алчност и стремеж за управление, то вече е болест. Когато е просто умение да се управляват парите като енергия, за тях има изключително висока стойност. Затова те го приравняват с изкуството и творческата дейност“, обясни доц. Тодорова.

Водата има изключително важна роля като пречистващ елемент. След практикуване на медитация, има и ритуали със светена вода и вода от млад кокосов орех, които се пръска главата и тялото. Така смятат, че става пречистването на духа. След това трябва да отпиеш от тази вода четири пъти, защото така става пречистването на речта. След това се поръсва цялото тяло, защото споре тях така се пречиства поведението. Това е ритуализиране на практиката и показване на техните етични ценности – чист и добър ум, чиста и добра реч и чисто и добро поведение“, посочи Мариана Тодорова.

Балийците вярват, че има пет вида болести. "Те смятат, че тези болести са функция на недобре управляваната енергия от ума и егото. Това са болести на тялото, на аурата, болест на душата, болест от прекаленото мислене и бедност“, изброи доц. Тодорова.

Балийският е много специфичен език, той не е индонезийски. В корените на думите му е запазен санскрит. 

Мариана Тодорова разказа за природата, флората и фауната на тропическата страна, която попада в екваториалния пояс. "Бали има много красиви водопади. Има плажове с нормален пясък, има и такива от вулканичен. Там се намира най-големият действащ вулкан и един от най-запазените и пъстри коралови рифове. Почти всички хотели са разположени в подножията на джунглата“, разказа тя.

Боят с петли в Бали е обичай, познат отпреди 6000 години. Боят с петли официално е забранен от 1981 г., но и до ден днешен се практикува скрито. "Балийците смятат, че с кръвта на петлите хранят лошите духове и по този начин ги усмиряват. Клифърд Гиърц известен антрополог, смята, че това е инициация на мъжествеността. Когато младите момчета виждат как петлите се бият яростно до смърт, те се каляват в живота, в това какво трябва да бъде мъжествеността – смелост, категоричност, готовност за битка“, обясни доц. Тодорова.

 

Пътуването до Перу е търсене за забравеното хармонично добро, съществувало устойчиво и безагресивно. Има на какво да се научим, защото оставеното от инките преди пет века все още стои красиво, мъдро, достойно и вдъхновяващо. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в предаването "Сценарий за бъдещето“.

Тя разказа за разредения въздух, красивите гледки, флора и фауна.

Сериозно предизвикателство за туристите е разреденият въздух на южноафриканската страна – средната й надморска височина е между 3000 и 4000 метра. Срещу височинната болест могат да се вземат медикаменти, които се продават в аптеките и в магазините. Най-разпространеният метод за справяне с нея обаче остава дъвченето на листа от кока. "Коката е изключително енергизираща суровина, в която има 14 мощни алкалоидни вещества. Коката е най-разпространеният чай в тези части на света. Свити на топка листа от кока се дъвчат заедно с катализатор от мента и салвия. Тя действа прекрасно на слюнчестите жлези, действа и потискащо на апетита. Височината кара организма да работи на много високи обороти и действа върху метаболизма. В листата от кока, освен фибрите, има и изключително много микроелементи, които дават много енергия. Коката стимулира ендорфините“, обясни Ива Дойчинова.

В Перу усилието да дишаш максимално бързо или бавно и дълбоко е изведено в изкуството да живееш. "Когато се катерите на големите височини, усещате абсолютната радост от това да дишаш тежко. Но това не е задух, просто трябва да дишате двойно или тройно повече, за да влезе необходимото количество кислород. Правите по-големи усилия, за да дишате и да бъдете там, само че чувствате живота.

Всяко нещо, което видите на тази височина – лами, алпаки, викуни, кондори, вдъхновява още повече“, сподели Дойчинова.

Тя разказа за посещението си в планината Палай Пончо в Андите. Решава да избере тази дестинация, а не Виникунка – цветната планина на Перу, където дневно се качват около 2500 души. "За снимка пред Виникунка се чака около 45 минути, което за мен лично много притъпява усещането ми на откривател. Пластовете в Палай Пончо са вертикални. Благодарение на богатата минерализация там има пластове, които са жълти, светлолилави, тюркоазени. Те са под краката ти и след всеки нов завой. Там е хлъзгаво, стръмно и с доста яростен вятър“, разказа Ива Дойчинова.

В Северно Перу има градове, които са по-големи от Мачу Пикчу, но са недостъпни. Това пази тази огромна страна от туристическия поток, отбеляза тя.

В момента процентът на бедност в Перу достига 50-60. Страната има огромни залежи от злато, сребро и изключително развита минно-добивна индустрия и в същото време голяма бедност. "По време на културата на инка не е имало гладни хора. В част от градовете им са били изградени сферични сгради, които представляват складове. Те са антиземетръсно устроени. Вътре са съхранявали храна за месеци. Инките не са ценели златото и среброто. Тяхната най-голяма ценност е била една мида от Еквадор. Но истински най-голямата им ценност е Пачамама – Свещената земя, вятърът, слънцето, дъгата, планините. Те са изграждали градовете си в хармония с тях и никога не са я експлоатирали“, разказа Ива Дойчинова.

Всеки храм на инките е бил и обсерватория. С идването си конквистадорите са построили католически църкви върху техните свещени храмове. "Когато удари земетресение, пада всичко, построено от испанците, и остава построеното от инките“, отбеляза тя.

Футурологът доц. д-р Мариана Тодорова коментира, че цикличността е ключова в културата на инка. "Векове наред те са живеели в тази цикличност, в която се знае кога ще се събере реколтата, кога ще са ритуалите, празниците и жертвоприношенията. Това им дава изключителна подреденост и картина на света, която обаче е била пригодна до момента на идване на нашествениците и тяхната цивилизация. Отивайки там, колонизаторите намират решения. Адаптивността, възможността за импровизация, лукавостта и хитростта прави бялата раса доминираща. Ключовият фактор инките да се предадат е, че те не са умеели да импровизират, затова пише и българският семиотик Цветан Тодоров“, обясни тя.

Вярата на християните в линейното време, вложената концепция за прогреса, за непрекъснатото надграждане е било предимство за конквистадорите. "Все повече обаче усещаме кризата на своите ценности. Отдавна вече сме тръгнали от пика си надолу“, допълни доц. Тодорова.