"Баркодовете" на етикетите на стоките: Защо са необходими и каква информация предоставят?

Повечето стоки на рафтовете на магазините имат т. нар. "баркодове“ на етикетите си - малки бели правоъгълници с черни ивици и набор от числа под тях. Защо са необходими и каква информация предоставят те, която е полезна за потребителя?

Щриховият код (щрих-кодът) или баркодът съдържа следната информация: в коя страна е произведена стоката, в кое предприятие е произведена, също и технически характеристики: название, вид, артикул, цвят, тегло, размер и др.

Баркодът се прилага върху опаковката на стоката под формата на последователност от щрихи и интервали с различна ширина. За разчитане на такава информация се използват специални устройства - скенери. Повечето баркодове се създават с помощта на системи за кодиране. Най-разпространени са европейската система за кодиране EAN (European Article Number) и американската UPC (Universal Product Code). На всяка стока се присвоява собствен номер, състоящ се от 13 или 8 цифри.

Страната на произход на стоката се обозначава с първите две или три цифри. Кодът на държавата не може да бъде представен само с една цифра. Например, кодът за САЩ и Канада е от 00 до 13, за Италия от 80 до 83, Китай – от 690 до 699, Великобритания - 50.

 

Понякога първите цифри на баркода може да не съвпадат с информацията на производителя. Това се дължи на факта, че организацията е регистрирана и е получила код извън държавата, за която изнася а, а също и, ако основателите на предприятието са няколко компании от различни държави

Всички кодове, започващи с 200 и завършващи с 299, са запазени за вътрешна употреба от фирми във всяка страна. Например магазин за хранителни стоки може да произвежда свои собствени етикети с бар-код и да криптира информацията за тях за вътрешни цели. Най-често - за стоки, продавани на тегло. Освен това, първите числа от 977 нататък не отговарят на страната на произход, а на определени видове стоки, като списания и книги.

Кодът на предприятието са следващите четири цифри, указващи регистрационния номер на производителя на стоката. Тази част от кода елиминира възможността две различни стоки да се появяват с еднакви кодове.

За етикетиране на много малки стоки често се използва съкратен код (EAN-8), който не съдържа информация за производителя, а кодът на държавата е непосредствено последван от регистрационния номер на стоката.

Кодът на стоката - останалите пет цифри (с изключение на последната), се използва за кодиране на самата нея и се присвоява от производителя или продавача под формата на регистрационен номер в рамките на неговата организация. Той може да кодира данните, необходими за идентифициране на стоката: название, категория, артикулен номер, цвят, тегло, размер и др.

Последната цифра в кода е контролна. Чрез нея скенерът установява автентичността на стоката. Купувачът обаче може да направи това самостоятелно чрез няколко простички изчисления, например за следния бар-код: 4 623 720 660116

И така:

1. Съберете цифрите на четни места (6 + 3 + 2 + 6 + 0 + 1 = 18).

2. Умножете получената сума по три (18 х 3 = 54).

3. Добавете сумата от числата на нечетни места, с изключение на самата контролна цифра (4 + 2 + 7 + 0 + 6 + 1 = 20).

4. Съберете резултатите, получени в точка 2 и точка 3 (54 + 20 = 74).

5. От тази сума извадете последното кръгло число, което се дели на 10 (74 – 70 = 4).

6. От числото 10 извадете това, което сте получили в точка 5 (10 – 4 = 6).

В случая всичко е точно, резултатът съвпада с контролната цифра.

Ако резултатът от изчислението не съвпада с контролната цифра в бар-кода, това означава, че стоката е произведена незаконно, пише actualno.com.