©

"Няма да правя филм за историята на туризма, но донякъде..." - посочи Вълчанов. Малко известен факт за родения през 1909 г. Станко Вълчанов е, че той е може би първият варненски милионер. Макар и родът да свързва корените си с митично богатия Вълчан войвода, пра-пра-прадядо на Вълчан Вълчанов, то богатството си Станко дължи изцяло на десетилетия жесток труд и находчивостта си, сигурен е синът му.

Съдбата свързва Станко с Карел Шкорпил, който през 1926-а му е учител във Варненската търговска гимназия, а и почетен консул на Чехословакия. Шкорпил посъветва младия Станко: "Търси квартири в Гръцката махала."

Целта е в тях да бъдат посрещнати първите 1100 чешки туристи. Тогава за международен туризъм във Варна и дума не можело да става, тъй като в града имало само два хотела, другото били ханове. Станко успява да организира хазяи, а чехите остават впечатлени и десетилетия след това продължават да идват във Варна.

Станко свързва съдбата си завинаги с туризма. През 1933 година потомъкът на Вълчан войвода е съсобственик заедно с двамата си братя на хотел "Борисъ" на ул. "Цариброд". През 1936 г. го откупува от тях. За гостите там има само 18 стаи. Хотелът и за онези години не е бил голям, но е на възлово място близо до гарата и пристанището. Все пак вече ги имало хотел "Мусала" и хотел "България".

Създал първата браншова гилдия

СТАНКО ВЪЛЧАНОВ основава и първата хотело-ресторантьорска гилдия във Варна и организира научни екскурзия до Будапеща, Виена, Прага и Белград. За него казват, че е бил хотелиер с изключителен такт към клиентите. Осигурявал им посрещане още на гарата. Научавал предварително рождените им дати и оставял цветя в стаите им.

ВЪВ ВИЕНА Станко Вълчанов успява да убеди своя учител д-р Франц Хюдлер да дойде във Варна и на място да обучава кадрите за туризма. Определението за Варна "Перлата на Българското Черноморие" е наложено от Станко Вълчанов, твърди синът му.

ЛЮБОПИТЕН ФАКТ е, че след национализацията през 1944 г. Станко Вълчанов остава управител на собствения си хотел, след като му го национализират. Хотел "Борис" става хотел номер 3 на "Хоремаг". Последният етаж станал семейно жилище на Вълчанови. "Новата власт знае всичко за Станко Вълчанов. Не е бил експлоататор или кожодер. В хотела имаше само 2-ма души. Един портиер и един камериер. С тези хора баща ми е ставал роднина, кръщавал е децата им, до университета плътно е бил зад гърба им" - разказва синът му.

КВАЛИФИКАЦИЯТА И ОБРАЗОВАНИЕТО му правят Станко Вълчанов и първия директор на новооснованото държавно стопанско предприятие "Балкантурист" - клон Варна. Остава на поста само 10 дни. В качеството си на национализиран и безпартиен той остава да работи в предприятието само като началник-отдел "Хотели".

ПРЯКО Е СВЪРЗАН и с изграждането на първите 2 хотела - No1 и No2 ("Роза" и "Одесос") и ресторант "Черноморец" в местността Св. св. Константин и Елена. Буквално е отговарял с главата си не само за сроковете, но и за качеството на всяко парче балчишки камък, за всяка тухла, вложени в строежа.

Хорски сплетни свързват богатството с легендарния хайдутин

Вълчан Вълчанов има намерение и да събере всички притчи и легенди за пра-пра-прадядо си Вълчан войвода. Кълне се, че няма нищо материално, което да му е останало като наследство от митичния владетел на несметни съкровища, както легендата твърди "по-големи от богатствата на всички турски султани, взети заедно". Дядото на режисьора Стоян се установява в Горен Близнак, след като бяга от Турска Тракия във Варненско само с една кожена торба с инструментите си за подковаване.

Тогава цялото землище от Горен и Долен Близнак чак до Галата били собственост на богат турчин. Настъпил моментът той да си заминава. Турчинът имал страхотен кон, истински ат. Завели го при Стоян Налбантина в Горен Близнак. Буйният вихрогон метнал чирачето, съборил и якия Стоян. За да вразуми животното, налбантинът удря коня по главата и го убива на място. Всички казват на бай Стоян да бяга, иначе е мъртъв. Турчинът със сигурност щял да го съсече със сабята си за това, че е убил любимото му животно. Но става друго, може би заради свръхпиетета към силата, характерен за турците, смята режисьорът. "Аз заминавам. Наблюдавам как работиш. Всичките ти зетьове и снахи от тъмно до тъмно работят" - казва турчинът на Стоян. Предава му всичките си земи срещу заплащане година за година. Стоян изплаща всичко до грош, ниви, черешови градини, земи в селото, овощни градини.

Завистливите съселяни обаче не вярват и пускат слух, че бай Стоян е намерил имането на дядо си на Камчия. Не било случайно. Имало едно предание, че хайдутите са цепили воденичните камъни на две, дълбаели ги, пълнели ги със злато и пак са ги заравяли. Има и други сходства. По примера на дядо си Вълчан войвода, за когото се носят конспиративни слухове, че е спонсорирал чрез Евлоги и Христо Георгиеви построяването на Софийския университет, Стоян влага пари в просвещението на местните деца. Сам е построил училището в Горен Близнак, сам е водил учителка от Приселци. Направил е и читалището, където и до днес стои портретът му.

Селяните не допускали, че богатството Вълчанови само с труд може да са постигнали. "Ако беше от съкровището, щеше да се знае" - смята режисьорът Вълчанов.