Бежанци от Тракия основали Средно село

ежанци от Тракия положили основите на Средно село в община Ветрино преди около 200 години. Това станало през 1829 г., когато заедно с войските на руския пълководец Дибич Задбалкански след поредната руско-турска война заради страх от турски зверства на север се насочили много семейства от Южна България. Селото е второто от общината, за което разказва „Народно дело". До него от морската столица се стига по магистралата за София по отклонение за Ветрино. Разстоянието е 47 километра. Бегли сведения за първото преселение се срещат в публикации на няколко съвременни наши историци и краеведи. Според кмета на селото Недялка Динкова втората група тракийски семейства идва от село Бояджик след кървавото потушаване на Априлското въстание. Десетина години по-късно се заселват и пришълци от софийското село Мухово. Старото име на Средно село е Орта кьой. Преименувано е на 14 август 1934 г. с указ на правителството на Кимон Георгиев. Местните твърдят, че името идва от факта, че то се намира точно по средата между Ветрино и Момчилово. Не е изключено в землището на Средно село да е имало тракийско селище, защото в съседство има няколко тракийски могили. В миналото било известно с богатата си земя и суровия климат през зимата. И сега прозорците на всички по-стари къщи са обърнати на юг, а дебелите каменни зидове - на север, за да спират студения вятър. През 30-те години на миналия век с доброволни дарения бил изграден внушителният, но в окаяно състояние днес православен храм „Света Петка". За времето си той бил сред големите в района, защото в селото живеели многократно повече хора от сега.

Данни

Къщи - 72.

Жители - 59.

Британски имоти - 13. И в момента в селото живеят няколко чужди семейства.

Селото е напълно електрифицирано.

Водоснабдяване - централен водопровод и над 50 кладенеца, част от които изоставени.

Обществен транспорт - автобуси, които преминават през Ветрино и Калоян.

Екстра - тишина и чист въздух през цялата година.

Обезлюдяването започнало преди 50 години

Обезлюдяването на Средно село започнало преди пет десетилетия заради строителството на заводите в Девненската долина. Мнозина от селските стопани се простили със земеделието и започнали работа в долината на химията. След няколко години част от тях получили парцели в Аксаково и си изградили къщи там. Имотите им започнали да се рушат, защото нямало желаещи да ги купят. През отделни периоди те се продавали заедно с големите дворове само за 300 - 400 лева. Недялка Динкова си спомня, че в богатото землище на селото дори се отглеждал мак за хранителната и фармацевтичната промишленост. Освен зърно се отглеждали много зеленчуци и се развъждали големи стада животни. В момента възрастните хора хранят само кокошки и някое друго прасе. От няколко години в селото е възстановена традицията на Спасовден да се колят овце и да се дава курбан. Кметицата се надява, че общинското ръководство ще намери средства за възстановяването на православния храм. В момента в селото има пет малки деца. Двете ходят на училище във Ветрино, а трите посещават там детска градина. Да живеят в селото са се върнали няколко млади семейства. Динкова вярва, че ще ги последват и други и Средно село няма да изчезне от картата на България.

Британци надули цените на имотите

Кметицата казва, че преди пет-шест години британци вдигнали цените на имотите. Дотогава къщите заедно с големите дворове се продавали за по няколко хиляди лева. Сега те се предлагат за около двадесет. Амбициозните фермери Куман Куманов и братята Людмил и Митко Станеви крепят Средно село. Те са създали нови овощни градини. Като механизатори при тях целогодишно работят около 20-ина души от селото и района. Всички са им благодарни, че по време на последните зимни виелици са разчистили пътя до Ветрино и Момчилово. Техен механизатор е закарал болен човек с трактор до медицинския пункт във Ветрино. Недялка Динкова се хвали, че веднъж в седмицата в специална стая в кметството идва лекар да преглежда възрастните хора. Младо семейство отглежда около 20 дойни крави. Старците се молят да се завърнат все повече младежи, за да се съживи селото.

Източник: в. "Народно дело"