Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Бивш агент на ДС: Няма да гледам филма за Гунди, Георги Аспарухов и Величка Маркова ми бяха колеги | ||||||
| ||||||
В текст, публикуван на сайта на Клуб "24 май“, той твърди, че във филма за Гунди тенденциозно се разказва как Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент: "Няма да го гледам филма. Защото разбрах, че в него тенденциозно се разказва как "зловещата“ Държавна сигурност е притеснявала Гунди и семейството и се е опитвала безуспешно да го вербува за свой агент. И как неуспелият да го вербува млад оперативен работник бил уволнен заради това. Разбирам, че тове е не само биографичен, но и художествен филм и неговите автори са се подвели по шаблонното вече представяне на Държавна сигурност като "коварна“, "жестока система“, която е преследвала, вкарвала в лагери, малтретирала и убивала без съд и присъда масово хората. Това ми е познато клише. Та нали във филмите, в книгите, в медиите след 9 септември 1944 г. също един от постоянните им герои бе "фашистката Държавна сигурност и полицията“, представяна по подобен начин. Няма да го гледам и заради твърденията на Величка Маркова, че "Системата в България беше ужасна по това време“, че "Георги живееше тук в клетка, и то не златна“ и "… мога да кажа, че системата беше отвратителна“. И че ако са били останали с Гунди да играе в чужбина (той е бил канен от футболния клуб "Милан“ да играе в Италия, но отказал) "… нашите семейства нямаше да съществуват тук. Системата щеше да ги унищожи“. "Беше много черно време. Здрава ръка, която ти казва какви книги да четеш, какви филми да гледаш…“. И заради нейните твърдения, че "били подслушвани и преследвани от ДС“, че след смъртта му "комунистите са забранили да носи черно и са късали некролозите“, а "ударите на властта се изсипаха върху нас“. Няма да го гледам и заради опитите на някои медии да представят неговите години като време на "…ужасяваща атмосфера и още по-ужасяваща действителност на цензура, забрана, сивота, еднаквост и идентична кошмарност“, а Гунди бил като "…една твърда стена, в която се разбива цялата идеология на несвободата“. Нямам намерение да опонирам на тези тенденции, които се прокарват във филма и покрай него. Но като бивш служител на Държавна сигурност, който от 1967 до 1992 г. е бил в тази система, ми се иска да изкажа благодарност към авторите на филма: сценариста Емил Боев, режисьора Димитър Димитров и продуцентите Иван Христов, Андрей Арнаудов и Васил Булянски, че са създали този биографично-художествен филм за любовта на Гунди с Лита и за неговите спортни успехи по това време като футболист. Защото и двамата герои на филма са били мои колеги – служители на Държавна сигурност по това време. Величка Маркова бе офицер в 12-ти отдел на Второ главно управление, който отговаряше за гранично-пропускателния контрол и обслужваше КПП-та на България. Виждал съм я в управлението, но единственото, което мога да кажа за нея е, че бе действително красива жена. Знам, че е учила в школата в Симеоново. Споделено ми е от нейни колеги от управлението, че след смъртта на Гунди е преместена да работи в Българската национална телевизия. Георги Аспарухов – Гунди, след обединяването на футболните отбори "Спартак“ с "Левски“ през януари 1969 г., заедно с други футболисти е назначен на щат към МВР и конкретно към Държавна сигурност. Има служебна карта на служител в ДС и това му се признава за бъдещото пенсиониране като "първа категория стаж“. В официалното съобщение на в. "Работническо дело“ от 1 юли 1971 г. за катастрофата се казва: "На 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа, в изпълнение на служебния си дълг загинаха нашите изтъкнати футболисти, заслужилите майстори на спорта, служителите на МВР майор Георги Аспарухов и майор Никола Котков… Поклонението ще бъде на 2 юли т.г. от 8 до 11 часа на представителния стадион на дружеството "Левски“, квартал "Подуяне“. Погребението ще се състои същия ден от 12 часа на Софийските гробища“. Гунди не е бил оперативен работник, не се е занимавал с агентурно-оперативна или друга работа, той е бил футболист, най-добрият във футболната история на България. Известно е на нас, а и на обществеността е, че той е бил любимец на тогавашния министър на вътрешните работи генерал–полковник Ангел Солаков, който го е покровителствал. Той е организатор на 150-хилядното поклонение на стадиона, дори в един момент лично е ръководел процесията с мегафон в ръка. Споделил е пред неговото обкръжение (и това стигнало до Тодор Живков) мнението си "че на погребението са участвали спонтанно и неорганизирано повече хора, отколкото на всички организирани, включително и на Тодор Живков митинги, че България в цялата си история не помни такова събитие“. Месец след това Ангел Солаков е свален като министър от Тодор Живков и едно от обвинението за това е неговото пристрастие към футбола и че при погребението на Аспарухов и Котков те "бяха издигнати от Ангел Солаков в кумири, а само партията може да издигне някого в кумир“. Самият Солаков в неговата автобиографична книга "Председателят на КДС разказва…“ (1993 г., с. 51) пише за сърдечната си връзка с Гунди. Ще го цитирам дословно: "Малко са хората, които знаят за нашите отношения с Аспарухов. Аз обичах този човек чисто, по човешки. Обичах го преди всичко за неговата скромност, човечност, лъчезарност. Обичах го за високите добродетели, с които беше надарен от природата и които излъчваше навсякъде, където се намираше. Той нямаше "противници“. Най-големият му противник беше ЦСКА и нападателят на ЦСКА Якимов, но той в същото време бе и най-големият му приятел! Аз си спомням Якимов на погребението на Гунди. Той се намираше на челото на погребалната процесия и със сълзи на очи постави цветя на гроба на своя незабравим приятел. Поставих цветя и аз.“ Между другото и аз бях на поклонението, заедно с мои колеги от Шесто управление, но спонтанно, без да ни е наредено това. И още един покровител е имал Аспарухов. Това е генерал Боян Велинов, тогава зам.-началник на Шесто управление, който е имал слабост към футбола и конкретно към "Левски-Спартак“. Поне така знаехме в управлението. Израз на тази негова слабост са назначаването на няколко известни футболисти от "Левски-Спартак“, след прекратяването на футболната им кариера, за оперативни работници в управлението. Но да се върнем към филма за Гунди. Този изключителен интерес към него се дължи не само защото е добре направен филм, и не толкова заради любовната история, а преди всичко заради носталгията на тези зрители – и стари и млади. Носталгия по славното време на успехите на българския спорт и конкретно на българския футбол, които се олицетворяваха тогава, та и до ден днешен от Гунди. Тази носталгия се ражда от сравнението, което се прави между състоянието на футбола тогава и сега. Спомнете си, че нашите футболисти участваха в световните първенства по футбол в Чили (1962), Англия (1966), Мексико (1970), ФРГ (1974), Мексико (1986), че социалистическите поколения футболисти ни изведоха на четвърто място в САЩ през 1994 г. и класираха България на световното първенство през 1998 г. във Франция, а вече двайсет и пет години нашата страна не може да се класира и да участва в световно и европейско първенство по футбол. Къде са днешните Георги Аспарухов и Христо Стоичков. Къде са последователите на десетки, не, на стотици футболисти от цялата страна, играли и израснали като такива в "онова време“, които се боготворяха от феновете. Те се превърнаха вече в легенди, за които непрекъснато се пише и говори с тъга по медиите. Не се учудвам от състоянието на футбола ни при тази политика на държавата, на клубовете, а донякъде и на БФС. Че той, българският футбол, отдавна вече не е български, след като започнаха да прииждат масово в отборите чужденци. Няколкократният ни шампион "Лудогорец“, а и други отбори, включително "Левски“ и ЦСКА излизат понякога на терена изцяло или с преобладаващи чужди футболисти, това не е български отбор и футбол. Как да има успехи, когато само се говори за детски, юношески и младежки състави, но реално те са пренебрегвани в мъжките отбори. Нали ръководството на "Левски“ се кълнеше, че ще изгради отбора си само от своите юноши, какво стана с това обещание. Докато не се прекъсне тази порочна практика и не се намалят играещите чужденци до двама-трима в отбор, няма да има успехи в българския футбол. Вероятно няма да има и тези финансови проблеми, от които страдат повечето от футболните клубове, ако държавата и общините застанат зад тях. Разбира се има и други причини за това националният ни отбор да пада и от най-слабите отбори на Европа, но спирам дотук, има си специалисти за тези обяснения. Тази моя болка е болка на милиони фенове на футбола. И те отиват да гледат филма, за да си припомнят или да се запознаят с това славно футболно време в историята на българския футбол. Което създаде двамата най-добри футболисти на България за всички времена – Аспарухов и след това Стоичков. Та си мисля, дали все пак да не отида да гледам филма, за да се полюбувам и порадвам на успехите на българския футбол от този период?" |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2833 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/473 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 15.11.2024 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Затварят една от най-натоварените улици във Варна заради ремонт
12:49 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
13:03 / 27.11.2024
Ryanair пуска нови полети
10:59 / 28.11.2024
Благомир Коцев: Ако видите такива случаи, моля веднага сигнализирайте
17:50 / 27.11.2024
Варненци: Чудо се случва в тази градинка
11:00 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
