Черни облаци над стопаните на "Дивата ферма"

Любимите стопани на "Фермата" Бети и Ники са на път да изгубят поминъка си заради прекалените напъни на пишман еколози да защитят планината. Те са собственици на най-голямата биологична ферма за говеда не само в България, но и в цяла Европа - "Дивата ферма“. Тя обаче е пред закриване, след като от тази година националните паркове въведоха нови правила за отдаване под наем на високопланинските пасища за едър рогат добитък, с които силно ограничиха терените за стадата. 

"От седмици сме се видели в чудо, защото с отпуснатите ни от Национален парк "Рила" допустими зони за паша, в най-горещите месеци от годината ние ще можем да качим в планината само 300 животни, докато стадото ни наброява 2 хиляди говеда от породата родопско кафяво", ядосва се Николай Василиев, на когото цяла България вика свойски Ники.

Като ветеринар той има професионален поглед върху проблема, който касае всички малки и големи високопланински ферми в България, защото това е препитанието на десетки семейства. Според него старите български породи по никакъв начин не могат да замърсят природата. Нещо повече, опасваното на планинските треви влияе положително върху биоразнообразието, а пасищата биват наторявани. 

Без животни в тези зони тревата ще достига човешки бой, а клековете ще превземат площта на ливадите и пасищата. Ще припомним, че стопанството на Ники и Бети се намира в района на Маджарово, в Източните Родопи, където от юли до септември горещините са сериозни и сертифицирани биологични говеда изобщо нямат достъп до естествена паша. Затова в 2008-а семейство Василиеви търси алтернативата в парк "Рила“ и досега бяха добре приети. За тези 20 години на едно животно са се падали по 4 декара пасища в резултат на което "Дивата ферма“ успя да се развие до сегашните размери. Според новите правила обаче животно трябва да разполага с цели 50 декара.

"Кога едно животно ще опасе 50 декара?“, риторично пита Ники. А ние добавяме, че никой няма да спечели от необмислени решения, с които се унищожават бизнеси, градени с десетилетия. Такъв е и случаят на Благовеста, която всички наричат Бети, и мъжа й. Двамата съпрузи изумяват всичките си роднини, като още съвсем млади изоставят градския живот заради планината. Започват през 1994 г. с десетина овце и няколко кози, наследени от бабата на Ники. После купуват с пари назаем 50 овце и 2-3 години правят овче сирене, с което се издържат. На село заживяват през 1999-а.

"Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града. А пък ние продадохме апартамента на родителите ми в Пловдив и си купихме крави. Всъщност, купихме шестнадесет крави, от които осем умряха още в първата година. Причината бе, че породата им беше трудно приспособима в условията на нашия микроклимат.

Затова се насочихме към отглеждането на местните породи - Българско сиво говедо и Родопско късорого говедо", спомня си началото Бети. Съпругът й е този, който повече иска да живее на село. През 2005-а отварят вратите на наследен от него дом, който превръщат в къща за гости "Дивата ферма". Тук отглеждат и четирите си деца.

Нашите деца цял ден си чоплят по нещо. Те непрекъснато копират нашия начин на живот! Близостта със земята ни дава преди всичко радост, дава ни сигурност и стабилност! Надежда, че докато има българи, които да се грижат за земята си, ще я има и България! Както гласи една стара мъдрост - земята не е наша собственост, ние просто сме я взели назаем от децата си!", категорични са Бети и Ники. Тази година двамата честват 30-годишен съвместен живот. Но вече като баба и дядо на четири внучета. Първите - близнаците Николай и Мадлен, тази есен ще станат на три. Брат им Никола пък дойде на бял - свят като подарък на юбилеите на своите баба и дядо.

"Познаваме се от детската градина, имаме снимка като 4-годишни", спомнят си стопаните на фермата. Двамата са почти връстници - Николай направи 50 обиколки около Слънцето на 12 септември, а Благовеста - на 28 октомври миналата година. “Всеки ден е велик, когато сме цялото семейство заедно" е рецептата им за щастие.

"Фермерството не е професия, то трябва да се онаследява" разкриват възгледите си младите баба и дядо, които правят всичко възможно, за да спасят поминъка си, създадено толкова много труд и лишения, пише Минаха години.