Д-р Светослав Александров за космическата надпревара: Никоя държава не може да наложи суверенитета си на Луната

Няма държава, която да може да наложи суверенитет на Луната. Това каза д-р Светослав Александров, създател на платформата Космос.бг, в "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. "Настоящата първа частна мисия до Луната още излъчва радиосигнал и ще мине разстоянието до земния спътник, очаква се тя да продължи още 2-3 дни. Дори формално мисията да е неуспешна, тя всъщност е изключително полезна като тренировка за бъдещо кацане“.

На мисията, която се провежда сега, има студентски прибори, както и на Мексико и Съединените щати, така че НАСА просто участва в нея като един от многото клиенти, подчерта д-р Александров.

Космическата надпревара вече е с фокус частните компании, не толкова отделните държави. "Първата частна мисия на такава компания с посока Луната вече е факт, въпреки проблемите около провеждането й. Илон Мъск ни учи, че неуспехът не е окончателен – той успя на четвъртя път със своите космически планове. Това е пътят, защото частните компании могат да си позволят рискове, каквито НАСА не би могла, защото тя разчита на парите на данъкоплатците и всеки неин евентуален неуспех ги кара да я сочат с пръст заради похарчените средства“, подчерта Александров.

Програмите на НАСА почти винаги успяват, защото се прави всичко възможно това да се случи – те обаче обикновено не са трайни, разясни експертът. "Минаха 55 г от първото кацане на Луната и то до момента не се е повторило.Мисиите до Нептун и Уран също не се повториха. НАСА има идеята да се създаде следващата икономическа сфера на влияние, която ще бъде в т.нар. тислунарно пространство. Ролята на НАСА е да бъде един от многото клиенти, които закупуват услуги на частните компании“, каза още ученият.

6 пъти е стъпвал човешки крак на Луната – прословутата "Аполо -13“ се връща след първите си трудности и стига до спътника. Всички други мисии до Луната на "Аполо“ , до "Аполо -17“, кацат на Луната. "Само при една от тях обаче има учен, който стъпва реално на лунната повърхност- Харисън Шмид при "Аполо -17“ през 1972 г. Това е програма, която има голям политически смисъл. Той прави интересни открития във връзка с лунния грунд благодарение на опитното си око на геолог. В България има парченце лунна скала, подарено от САЩ и взето именно по време на тази мисия“, подчерта д-р Александров.

Индия е прекалено активна по отношение мисии към Луната – виждат се следите, оставени от астронавтите и техните камери. "В научния свят никога не е имало съмнения за кацането на Луната. Скептиците питат защо след 55 г. все още не сме кацнали отново на земния спътник – това е съвсем нормално. Можем да направим паралел с ходенето до Южния полюс – между първата и втората експедиция има 40 години“, разказа още събеседникът.

След 9 дни предстои кацане на японска мисия на Луната. Китайска мисия вчера пристигна на космодрома, откъдето ще бъде изстреляна през месец май – това ще бъде първата мисия в историята ни, която ще вземе проби от обратната страна на луната. През февруари нова частна мисия от САЩ също предстои, направи кратък обзор на предстоящите мисии до спътника на Земята д-р Александров.

Сега Международната космическа станция старее и ще бъде свалена от орбита 2030 г – стои въпросът какво ще правим тогава? "НАСА има план за изграждане на нова станция – Gateway, което ще започне след 2025 г. Догодина се планира безпилотно кацане на апарат на Мъск на Луната. Трудно е да кажем кога редовият гражданин ще може да се разходи до Луната – още тази година ще има кораб, който ще излети на 1000 км от Земята – това си го позволява Джаред Айзъкман, милиардер. Ще мине известно време, преди цените на подобни полети да спаднат до джоба на масовия човек, като за целта е нужна частна конкуренция", подчерта д-р Александров.