Дилянка - лечебно растение още от древни времена

Лечебна дилянка (Valeriana officinalis), още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).

Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище. Подземните части са със силна характерна миризма. През първата година се образува листна розетка, а през втората и следващите – единични или по няколко цветоносни стъбла, които са кухи, цилиндрични, надлъжно набраздени, покрити с власинки или голи, високи 100 – 120 cm. Стъблените листа са срещуположни, нечифтоперести, с елиптични, ланцетни или линейни дялове, които са целокрайни или назъбени.

Цветовете са събрани в многоцветни сложни щитовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е с 5 (до 15) слабо изразени зъбчета; венчето е 5-листно, бледорозово до бяло, тръбесто; тичинките са 3. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти през май-юни, плодоноси през юни-юли. Расте по влажни и сухи ливади, край брегове на реки и потоци, канавки, сипеи, в храсталаци и просветлени гори – до 1700 m надморска височина из цялата страна.

Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от Древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца, за да отблъсква "завистта“ на елфите. През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.

Смята се, че валерианата успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.

Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.

Според някои автори, въпреки че валерианата е утвърдено средство в народната медицина, използвано за лечение на безсъние, няма убедителни доказателства за нейната ефективност за тази цел.Валерианата не помага при синдрома на неспокойните крака или при тревога. Доказателствата за ефективността и безопасността на валерианата при тревожни разстройства са недостатъчни.

Традиционно валерианата се прилага при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.

Европейската агенция по лекарствени средства (EMA) е одобрило здравни изисквания (Health claim), съгласно които валерианата може се използва като традиционно билково лекарство, за облекчаване на леко нервно напрежения и помощ при заспиване; EMA заявява, че, въпреки недостатъчните клинични изследвания, нейната ефективност под формата на изсушен екстракт се счита за вероятна.

Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.