Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление, небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. "мръсни дни". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.
Имен ден празнуват - Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Дана, Найден.
| Още по темата (12): | |