Цар Борис е роден през 30-те години на IX в. Български владетел (852-889), който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. През 864 г. се покръства в Плиска с целия си род и получава християнското име Михаил.
Християнството става официална религия в българската държава. Той постига международното признание на автономна Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия (4 март 870 г.). Има голям принос за просвещението на българското общество. През 886 г. княз Борис-Михаил приема учениците на Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската школи.
След смъртта му през 907 г. е канонизиран за светец и е удостоен с царска титла.
На този ден се отбелязва и Свети Атанасий Велики. Той е роден през 295 г. На 23-годишна възраст е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г. Църквата го чества два пъти - в деня на смъртта му - 2 май, съвместно със Св. цар Борис и на 18 януари (Атанасовден) съвместно със св. Кирил Александрийски.