Доктор: Афазията у нас се констатира като заболяване, но няма клинична пътека или механизъм за лечение

Средната възраст на населението в България вече е 45 години, а това е притеснително, тъй като инсултът в тази възраст е много активен. 50 000 българи годишно получават инсулт. Две трети от тях умират или живеят трайно инвалидизирани. И само една трета от пациентите, получили инсулт, успяват да възстановят своя социален статус, да се реинтегрират в обществото.  

Към този огромен социален и здравен проблем са насочили вниманието си от Асоциацията по инсулт и афазия. Тази пациентска организация работи по проект “Идентификация на непосрещнати потребности на преживели инсулт и/или афазия на територията на Столична община" по програма “Европа" на Столична община. Междинни резултати от проучването представи на медиите д-р Георги Георгиев от Асоциация по инсулт и афазия. 

"Годишно в България се регистрират 50 хиляди случая на инсулт, но няма данни колко от пациентите са засегнати от афазия (загуба на говор или затруднения с говора вследствие мозъчното увреждане), съобщи д-р Георгиев.

– В света засегнатите от афазия в резултат на инсулт са 25-30%. В страната ни афазията се констатира като заболяване, но няма клинична пътека или механизъм за лечение.

Пациентите и близките им дори не знаят кой специалист би могъл да помогне. А животът с афазия е много труден. Представете си, че сте заключен в себе си. Способността ни да общуваме е изключително важна за хората.

Без нея се чувстваме осакатени, игнорирани, затворени, изолирани и наказани. Ето защо хората с афазия са по-податливи към депресия. А за нас е необяснимо защо тези хора са оставени без лечение.“

Липсват данни какво се случва с пациентите, преживели инсулт, след изписването им от болницата, обясни д-р Георгиев. Ето защо Асоциацията по инсулт и афазия се ангажира с проекта "Идентификация на непосрещнати потребности на преживели инсулт и/или диагностицирани с афазия“. 

"Целта ни е да проследим какво се случва с пациентите след изписването от болницата, какво е положението на тези хора в София и да го съпоставим с тези в страната.

Това става сравнително лесно, защото в Банкя има три рехабилитационни центъра, в които всеки ден постъпват нови пациенти с инсулт и афазия от цялата страна. Така имаме достъп и до хората в страната.

Анкетираме и хората, които се обръщат към общинската фирма за специализиран превоз "Лозана“, която транспортира пациентите с инсулт до центровете за рехабилитация.

Доброволци, които ни помагат да анкетираме пациентите, са учениците от 78 СУ "Христо Смирненски“ с профил рехабилитация.

Нашата крайна цел е да установим непосрещнатите потребности на пациентите с инсулт и как се променят тези потребности със всяка следваща година“, обяснява д-р Георги Гоергиев. 

Същевременно авторите на проекта са разработили инструмент за изследване на непосрещнатите потребности, който да стане основание за провеждане на адекватни политики на общинско равнище.

"Разкриваме някои скрити, дори неосъзнати потребности, например нуждата от речева терапия и от психологическа подкрепа и за пациентите, и за семействата, и за болногледачите.

От изследваните лица в страната само 35% са успели сами да попълнят анкетните карти, което показва, че много малък процент от пациентите успяват да се реинтегрират в обществото след инсулт и да си върнат нормалния начин на живот.

В София 59% от получилите инсулт са попълнили сами анкетите и това вероятно се дължи на по-доброто лечение на инсулти, както и на повечето възможности за адекватна бърза медицинска помощ.“

Д-р Георгиев обърна внимание, че в София 23% от случаите на инсулт са придружени от афазия.

В страната 10% от анкетираните са се самоопределили като имащи афазия, но други 65% декларират, че често и във висока степен имат затруднен говор, което е сигурна индикация, че имат афазия. Данните показват, че пет процента от анкетираните нямат информация какво е афазия. 

6% от потърпевшите в София не знаят какъв инсулт са имали – дали са имали мозъчен кръвоизлив, или е само запушване на мозъчен съд (исхемичен инсулт). Това би трябвало да им е обяснено от лекарите, което говори за огромен дефицит от информация.

Статистиката показва много повече исхемични, отколкото хеморагични инсулти, а по отношение на тежестта на инсултите, в София повече са тежките инсулти. И понеже го декларират самите пациенти, това означава, че лечението на инсулта в София е на добро равнище. 36 г. е минималната възраст при получаване на инсулт в страната (данните са за анкетираните в проучването), а в София – 47 години. Максималната възраст е 74 г. в страната и 81 г. в столицата.

Средната възраст в страната е 56,7 г. "Слязохме под 60-годишна възраст, а продължаваме да твърдим, че основната част от инсултите се получават при хора над 65. Средната преживяемост след инсулт е 4,46 години, на база междинните резултати от проучването. Убеден съм, че ако успеем да съберем 10 000 анкетирани с инсулт, ще има голяма разлика в преживяемостта и тя ще се увеличава, пише zdrave.to.