©

- Но използва ли се правилно неговият образ? Т.е. коректен символ ли е?
- В определени моменти, да. Ще ти дам прост пример. Един португалски младеж развява знаме на учителска демонстрация. И на знамето е образът на баща ми. Португалската телевизия пита младежа защо използва този образ. А той отговаря: защото също като Че Гевара ще се боря докрай за победа. Следователно, ако ти използваш образа на баща ми по такъв начин - добре си дошъл, давай! Защото татко наистина може да се превърне в знаме на борбата. Това, което не мога да приема обаче, е да използват лицето му за комерсиална цел. Например една оптика в Берлин, без да има нищо общо нито с Куба, нито с Че Гевара, бе изтипосала образа му като рекламно лице за продуктите си. Или пък да го видя на етикета на бира или върху халба. Или пък както беше направил един бразилски дизайнер - освен че негово ревю на бельо бе организирано с образа на Че като лого, той бе щампован и върху самото бельо на дефилиращите манекенки. Казах му: хубаво, ако искате да сложите някакво лице на вашето бельо, ами сложете снимка на вашия баща, а не на моя. В крайна сметка става въпрос за елементарно уважение.

- Току-що един български поет ви подари запалка с лика на Че Гевара.
- Понякога хората не си дават сметка, че това са много фриволни предмети и че баща ми би следвало да е в сърцето, да служи за пример как да се работи всеки ден. Ето защо създадохме в Куба Центъра за изследвания "Че Гевара" - за да не позволим образът му да се използва по такъв комерсиален начин. Ще завеждаме съдебни дела не за да печелим пари, а за да не злоупотребяват търговци с неговия лик.

- Подобни сувенири могат да се видят и в центъра на Хавана, с Че Гевара щампован върху фланелки, кърпи, грънци.
- Борили сме се много и срещу това. Там е работата, че в Хавана нещата стоят по различен начин. Защото парите, които се печелят в Куба от всички тия сувенири, отиват в нашите училища, в болниците, а не в нечий джоб. И тогава е много трудно да кажеш: абе не го правете, при положение че знаеш, че в този случай печели твоят народ. Това е най-трудният момент.

- Възможно ли е днес да се роди нов Че Гевара?
- Със сигурност съществува. Баща ми имаше уникалната възможност цял един цикъл да се затвори в неговия живот и редом с кубинския народ да може да покаже какво мисли и какво би искал да бъде. Не всички страни и народи в света имат тази възможност. Със сигурност съществуват днес хиляди Че Гевара, но не ги познаваме.

- Има ли някаква прилика между кризата, в която изпадна Куба след изчезването на социалистическия лагер и икономическата криза, която е бич за целия свят днес?
- Куба е много по-невредима и незасегната, защото първо се учим да живеем много по-близо до нашите истински народи, т.е. коренното население на Латинска Америка. Ще ви разкажа една случка с испанка, отишла на хуманитарна мисия в Африка. Там я срещнала една африканка от местно племе. И я попитала: ти имаш ли къща? Испанката отговорила: живея под наем в апартамент, той не е моя собственост. Имаш ли съпруг, продължила африканката. Не, не, че кой мисли да се жени, отвърнала испанката. А деца имаш ли? Не, човече, не, още не мисля. А крава имаш ли? Не, защо ми е да имам крава? Господи, колко си бедна, възкликнала африканката. Тя, в средата на пустинята, се почувствала много по-богата от испанката, тъй като последната не притежавала нещата, които според африканката са важни за съществуването й, за живота й въобще.

- Изповядва различни ценности, явно.
- Именно. Ние кубинците сме способни на много по-голяма съпротива. Защото сме свикнали да живеем с малко. Но да живеем добре. Защото качеството на живота ни е гарантирано от безплатно здравеопазване, от безплатно образование, от социално осигуряване. В този смисъл имаме гарантирани неща, които много хора в света днес започват драстично да загубват. Ето защо икономическата ситуация в болшинството от страните в света е на този трагичен хал.

- Какво помните от своя баща?
- Много малко неща. Бях на 4 г. и няколко месеца, когато баща ми замина от Куба. Това, което помня най-много, е, че баща ми знаеше да обича. Понякога без да ти го казва с думи. Той целуваше с една сила, с една необикновена нежност. И как докосваше главата на моя брат. Такива неща са останали в паметта ми, като проблясъци. Спомням си много ясно онази далечна нощ, когато татко се върна от Конго и се подготвяше да замине за Боливия. И поиска да се сбогува с нас. Но, естествено, се представи пред нас като приятел на баща ми. Защото винаги съм била приказлива и, представяш ли си, как аз петгодишната на другия ден ще бърборя: татко дойде, татко дойде. Това за него бе недопустимо. Онази нощ не знаех, че при нас е дошъл баща ми. Тогава паднах случайно и си ударих главата. Баща ми беше не просто мой баща, той беше и лекар. Тогава ме взе в скута си и ме докосна по такъв особен начин. Това докосване предаде нещо много силно на малкото дете, което бях. Защото след това казах на мама: Мамо, мисля, че този човек е влюбен в мен. Беше разтърсващ и за него този момент. Аз не можех да си обясня тогава, че ме обича по много специален начин, защото съм неговата дъщеря. Но ето това послужи за мен за остатъка на живота ми и докато съм жива, ще го има и това убеждение, че баща ми, който е трябвало да решава в житейския си път за големи любови и да решава да е солидарен с други мъже и жени, никога не е престанал да ни обича нас - неговото семейство, неговите деца. И вероятно го е направил за Куба и затова моят народ и неговите деца да имат много по-сигурен свят, в който да могат да получат образование и в който да са щастливи. В такъв случай ти обичаш човека преди всичко и не ти остава друга алтернатива.

- Приличате ли на баща си в това отношение?
- Веднъж ме попитаха кое е по-важно за мен - дъщерите ми или Революцията. И аз отговорих: Революцията, защото обичам дъщерите ми. И искам те да живеят по същия достоен начин, по който съм живяла аз.

- Вярно ли е, че баща ви е псувал много?
- Е, не беше по-различен от повечето, да не кажа почти всички аржентинци. Изричаше ругатни с такова спокойствие и майка ми много се бореше с него. Майка ми е от селски произход, с много сериозно образование. Кубинските селяни са може би най-образованите хора в Куба. И тя се бореше с този му навик и му казваше: не можеш да псуваш пред децата, защото после те повтарят това, което изричаш. И, наистина, брат ми след това интерпретираше чутото вкъщи в училище. А майка ми се ядосваше: виждаш ли, виждаш ли какво правиш с децата? И когато баща ми беше в Конго, изпрати на брат ми Камило пощенска картичка, в която му разказа приказка за Пепе Каймана. Баща ми твърдеше, че има приятел Пепе Каймана, който ако разберял, че Камило псува в училище, щял да отхапе крака на тати. И оттогава Камило спря да ругае, защото разбра, че иначе ще постави в опасност крака на татко.

- Следователно баща ви си е комуникирал с вас, децата, с пощенски картички?
- Да, картички, приказки... А приказките той сам ги измисляше. Освен това баща ми беше дълбоко романтичен и много обичаше майка ми.

- Има една легенда, че след Революцията през 1956 г. Че посетил някаква фабрика и работниците в нея се опитали да му подарят за вас велосипед, но баща ви много се ядосал?
- Не за мен, а за по-голямата ми сестра. Баща ми отказал. Да, наистина се ядосал много и им казал на тези работници, че не могат да му подаряват нещо, което не е тяхно, а е собственост на кубинския народ. И им казал още, че когато има пари, сам ще го купи този велосипед. Дал е много добър пример. Ето защо баща ми бе изключителен човек, един чудесен лидер. В Куба са го запомнили с неговата искреност, завършеност, простота и непринуденост. Винаги е бил рамо до рамо с работниците, винаги се е вслушвал в това, което казват. Беше много специален човек във всяко едно отношение.

- Но в крайна сметка решава да напусне Куба...
- Да, появяват се други неща, които трябва да направи. Защото животът си върви. Представи си как един ден изкачваш планина и си даваш сметка, че на 25 г. няма да я изкачиш по същия начин, както на 40 г. Той знаеше това и трябваше да ускори нещата да превръща мечтите си в реалност. Ние хората сме единствените същества, поне това знаем досега, които могат да мечтаят. Но не можеш да живееш само с мечтите си, трябва да ги постигнеш. И не е честно някой друг да ги реализира вместо теб.

- Живеем в сложен свят.
- Ние самите си го правим по-сложен. Защото ако се уважаваме малко повече помежду си, като човешки същества, със сигурност ще живеем по-добре. Знаеш ли, че неотдавна журналистка във Франция ме попита какво мисля за бурката, за арабския воал. И аз отговорих - единствените, които могат да говорят за бурката, са жените арабки.

- Франция сега подготвя закон, забраняващ бурките на публични места.
- Я да видим - ако правиш проекти за развитие в тези страни, твоята държава няма да има имигранти. Защото тези хора не емигрират, за да гледат физиономиите на французите. А защото тези хора умират от глад в родината си. И бурката е своеобразен начин да решат проблемите си. Ако ти имаш пари и си от капиталистическа държава, но правиш социално-икономически проекти, които да са полезни за тези бедняци, със сигурност те няма да имигрират. Защото когато човек имигрира от нужда, единственото нещо, което взема със себе си е собствената си култура. А ти нямаш право да му я отнемаш.

Източник: в. "Стандарт"